Има едно  онлайн издания, което е събрало цвета на платената рубладжийска сган, но което, забележете, чета с мазохистично удоволствие. Защо-ще обясна най-подир. Там, като  в Тортуга,  са намерили пристан най-големите пиратски  тинк-танкове. Там е фамозното Пръдле на Вазова под псевдоним Невин, което с едно коментарче взема три хонорара-от данъкоплатците, от сайта и  от Москва, през тукашните резиденти. 

За пръв път коментирам  Александър Симов-този блогър чегеварист, само заради последното му съчинение "Нестихващата война срещу Вапцаров". Журналист си го наричайте вие. Първо, директно трябва да кажа, че е по-талантлив от Волгин, който пък е единица мярка за бездарие. И с това добрите новини свършват. Значи, почваме да пишем за нещо, което не сме гледали, ама един другар вече ни светна. Това журналист не може да направи-но блогър на заплата в "Дума"-винаги. И кой е този наш другар-ами това е 73 годишният  Борис Данкин. (Виж в уикепедия). Това е другарят, посветил голяма част от времето си да брани Вапцаров от попълзновенията на всички, които искат да го отлепят от БКП и България-в този ред. Та този другар е автор на студията "Никола Вапцаров-народност българин".

Спираме се на заглавието и повече не ни трябва. Нали знаете, че всеки човек има правото да се самоопредели като какъв се чувства-българин, македонец, турчин или пакистанец-негово свещено право. И не е работа на никой да твърди какъв да  е Асан от Дъскотна, който говори турски, гледа турска тв и изповядва друга вяра и обичаи. Нито на Харпеет Сингх, който живее в Лондон, но се самоопределя за чистокръвен индиец  -но забележете, дори повдигането на този въпрос на каквото и да е ниво би се сметнало за тежко посегателство върху личността. Не така мисли др Данкин, чиято партия преименува два пъти милиони мюсулмани в българи, и още близо милион българи в македонци. За др Данкин и Партията  въпросът за самоопределянето на някой е на нивото на Караибрахим от Антондончевия роман.
Тук фактът, че Вапцаров се е самоопределил за македонец няма никакво значение за никой. Вижте стихотворението  "Земя".NarodnaVolja/September.2006/stat_link3.html  

Вижте  и "Илинденска". Вижте  доклада му „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на Македонския литературен кръжок през октомври 1938 г.в който  се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза"
Нито има значение, че в Националната Библиотека  на УК фигурира като македонски поет. 

Как се е чувствал Вапцаров-българин или македонец-повдигането на този въпрос е национално комплексарство. Статия какъв трябва да е бил Вапцаров е остатък от онова време, в което партията решаваше тези неща. А такава статия за починал човек-това е дело, сравнимо само с разравянето на гроба на поета.


Важното е какво е написал, каква поезия е оставил.

И тук отново, по израз на друг поет "един народ разхвърля кости и гарвани опитомява." Вярата в комунизма, в утрешния ден-реве др Симов. Борбата е  за творчеството, доколкото то е повлияно и обслужва идеологията. Ако Вапцаров беше романтик-сърцевед и продаваше цветя-никой комунист нямаше да се занимава с него, но Вапцаров е разстрелян от лошите, той е участвал(доколко) в борбата на страната на Партията. И ето сега враговете правят филм, в който дават друга светлина, след огромно количество документи, огромен труг, подплатен с факти и свидетели. Извенъж виждаме Вапцаров накиснат от синове  и дъщери на кундурджиите, които Гешев ни завеща да ни управляват. Виждаме го  жертва на топящи се един друг алчни за пари другари-доносници, самотен и изоставен, прозрял крахът на илюзиите си. www.24chasa.bg/Article.asp
Партията не допуска това. Инак синца ще решат, че поетът на бъдещето е разбрал накрая, че Партията е  сбор от наивници и  мошеници-рубладжии, а идеологията-камуфлаж. Тръбата свири сбор.

Борбата е безмилостно жестока, 
борбата, както казват, е епична.
.....
Започнаха със мръсните ръце
да пипат в душата на народа.

Сега да се върнем на др Симов, който пише, без да е гледал филма на врага("Пет разказа за един разстрел") Той използва статия на др Данков за първоизточник на матрияла..,-  както  е тръгнал, ше надмине един литературен герой, който пишел статии за  далечни страни, ползвайки за инфо  меню от  местен ресторант. Спираме се на първата филмова "неточност".

Цитат:" Така от "първия разказ" зрителите научават, че през 1919 г. в къщата на Вапцарови в Банско по "странно стечение" на обстоятелствата се настанил някакъв "странен мъж" - белогвардеецът болшевик Борис Майлер, който още тогава изкривил психиката на малкия Никола, като му давал да чете "марксическа литература" (!) Той го надъхал с преклонение към всичко съветско и комунистическо. Заради участието на Майлер в Септемврийското въстание и преследванията от властта през 1923 година Йонко Вапцаров тайно го извел до турската граница.  Истината за Борис Майлер обаче е малко по-различна от измисления "документален екшън" във филма. Той е изгонен през 1912 г. от царска Русия за революционна дейност и след като завършва медицина в Кьонигсберг, емигрира в България. Работи като лекар в Разлог, след което през 1919 -1923 г. живее в Банско, където се включва в дейността на компартията. По време на познанството си с младия Никола Вапцаров го запознава с руската литература и творчеството на Пушкин, Лермонтов и Некрасов. Не "възпитава" бъдещия голям поет, когато не е имало кой да го възпитава - както внушава филмът." Край на цитата. 

Кава е логиката на втория текст спрямо първия-е, това е задача само за читател на  агент Стефан и неговите старчески ребуси всяка сряда в "Сега". Помогнете ми, стотици палцевирци-чичовци- димитриеви и на други изветрели старци.
Наистина не е нужно да изадем симовата  ябълка докрай, за да разберем, че е гнила. Вапцаров тук няма нищо общо. Важното е как се прави материал, какво е отношението на автора към фактите и истината. Важно е добросъвестен и честен ли е, или захлебва. Отговорите са пред вас. Инак, аз много се кефя на др Волгин и др Симов. Вечер, като се върна от миенето на чинии(ние всички на Запад мием чинии, или тук -там чистим кенефи) и си сипя едно уиски, първом тях зачитам. За да изпитам за пореден път удовлетворението, че съм се измъкнал от това блато преди години. И да си задам за н-ти път въпроса:българите сме прости, защото сме бедни ли, или сме бедни, защото сме много,ама много прости-мнозинството.
Колкото повече чета, все по се убеждавам във второто.

 

Той си е завоювал място до Ботев и Левски в пантеона на народната памет. Може би предаден, като Левски. Малцина са тези, загинали за идеите си, каквито и да са те. Само за това заслужават уважение в нашия меркантилен век. В поста си подчертавате, че се забавлявате с българските ни щуротии на чаша уиски до лаптопа си. Факта, че го правите, говори, че все пак те ви вълнуват. Защото мнозина вече са ги загърбили безвъзвратно и вече преиначават западняшки фамилиите си с по - благозвучно ИН, ОФ и т.н.

Избрал си пример, който е изключение. И децата знаят, че евреин е този, който има майка еврейка. Това са бариери, които групата слага пред останалите, вековни правила. Инак всеки може да се кръсти Манчестър Юнайтед, но това не го прави англичанин, нали. В случая Вапцаров се е определил много пъти. "Тази земя, по която тъпча сега, тази земя, която пролетен вятър пробужда, тази земя – не е моя земя, тази земя, простете, е чужда." Но проблемът с така нареченото самосъзнание за идентичност е друг-ако не идеше реч за гениален поет, а за обикновен човек от Банско, никой нямаше да си дава зор да го побългарява или помакедончва. Проблемът е, че поради известността и гениалността на таланта му двете страни искат да трупат национално самочувствие, а комунистите-пиар. Само че той нито се е чувствал българин, нито благодарение на комунистите е гениален.

но като дойде социалистическата революция ще настане моята моят свят на моята земя... естествено помакедончването на Вапцаров не е комунистически патент. Някои го практикуват още. Познавате ли Кафка?- усещането за чужденец?