„Легионерство и фашизъм“  Дянко Марков (стр. 27-37):

„Не може да бъде отричан фактът, че в първите години от създаването на легионерската организация в символиката й присъстваше символът на националсоциализма, пречупеният кръст, свастиката… Първата световна война завърши с Версайската „мирна“ система… На победените страни и народи победителите отредиха продължителен период на мъки, несгоди и страдания. По това време в Австрия, Германия, България, Унгария, тази съдба на мъченичество и незаслужено страдание бе често изразявана символично с вериги и/или с християнския кръст като символ на най-чистото и незаслужено страдание… Основна(та) идейно-програмна позиция на Хитлеровата партия, позиция на безусловен ревизионизъм, се свързваше естествено с единствения партиен символ на NSDAP – пречупеният кръст, свастиката, като символ на пречупеното насилиие, преодоляното страдание. Логично бе този символ, схващан в изтъкнатия план, да бъде приет от политически формации с ясно изразена ревизионистична насоченост и в други победени и потиснати страни. Както и стана.

Не е установено, по чие предложение и кога свастиката е била приета като елемент от символиката на СМНЛ (Съюза на младежките национални легиони – М.М.)… Забележителен е фактът, че пречупеният кръст е приет в символиката на СМНЛ по време, когато Хитлеровата партия е твърде далеч от властта в Германия. А в 1934-35 година, именно когато NSDAP е победила и тотално овладяла институциите на властта в Германия, СМНЛ отхвърля този символ и го замества с черните полета на Сан-Стефанска България. Забележително е още и това, че актът за отхвърлянето става след срещата на водача на СМНЛ Иван Дочев с германския фюрер – март 1934 г… На срещата си с Хитлер главният водач на СМНЛ е могъл да се убеди, че както в програмно-идейната насоченост на NSDAP, така и в нейния символ, грижа за други победени и потиснати народи липсва и свастиката е всичко друго, но не и символ на пречупения кръст на техните унижения и страдания.

Друг аргумент, с който противниците на легионерството си служат при обвинението на съюза във фашизъм, е нескриваната и неоспорима симпатия на СБНЛ (Съюза на българските национални легиони, както се преименува организацията – М.М.) към политиката на Италия и особено на Германия както преди, така и след поемането на властта от националсоциалистическата партия. Мотивацията за това отношение на легионерството специално към Германия не е от идеен характер. Определящ бе ревизионизмът като основен политически момент в германската държавна политика. Идейно-политическият облик на държавата бе от второстепенно значение. За легионерите… важно бе не това, кой управлява Германия – клерикали, социалисти, националсоциалисти или дори комунисти; важно бе, че Германия бе единствената европейска сила, КАТЕГОРИЧНО ЗАСТЪПВАЩА ПОЗИЦИЯТА ЗА ревизия на Версайската „мирна“ система…

За членовете на СМНЛ, както впрочем за почти цялата ни общественост, идеите и домогванията на германския национал-социализъм бяха напълно „непозната земя“… Основният идейно-програмен труд, „библията“ на националсоциализма, Mein Kampf… остава непреведен на български език (дори не и извадки от него) и непознат за българската общественост не само до края на Втората световна война, но дори половин век след това…“

По-долу цитирам от следващата глава – „Идейно-програмни начала“ (стр. 37-45):

„При съпоставката фашизъм-легионерство, не може да не бъде засегнат и проблемът расизъм-антисемитизъм. Всички опити на противниците ни да открият расистки и антисемитски моменти в идейните и програмни документи на легионерската организация, както и в изданията на Централното й ръководство (Главно водачество) са претърпели неуспех, защото такива просто няма… Истина е обаче, че на места, особено по време на войната, когато еврейският народ навред по света беше против Хитлерова Германия (и как няма да е против, след като тя го изтребва – М.М.), докато легионерите поддържаха съюза с Германия (защото оттам дойде пречупването на веригите от Ньой), в някои местни легионерски издания (Русе, Ботевград, Кюстендил и другаде) са публикувани и статии с противоеврейско съдържание. Но истина е също и това, че нито едно легионно ръководство, в нито един основен документ не е застъпвало противоеврейски постановки и действия. Така стои въпросът с антисеметизмът на легионерството.“

Не бих се учудила, ако и на столични легионери се е случвало да напишат антиеврейски пасквил (ние в София да не сме ангели небесни). Тези срамни явления са лесно обясними. След като легионерите са застанали на страната на Германия по причини, нямащи нищо общо с антисемитизма, нацизма и „фашизма“, на тях им се е искало да виждат съюзника си в добра светлина, за да не ги мъчи съвестта им. Оттам и желанието да се очернят жертвите на нацистка Германия, да се изкара, че те заслужават жестоката си участ. Но това не е официално приета позиция на организацията, а просто изразени публично мнения на нейни членове. И който иска заради антисемитите сред легионерите да заклейми цялата им общност и организация, нека първо си спомни, че легионер е и Илия Минев. Помните ли го? Великият защитник на човешките права, който дръзна да защити правото на българските турци и помаци на вяра и име, докато повечето българи мълчаха, а някои говореха против тези потиснати малцинства по същата причина, по която през войната някои са охулвали еврейското малцинство."
 
От блога на Мая Маркова, дъщеря на Дянко Марков 



mayamarkov.wordpress.com/2013/07/12/bdf_legionnaires_and_fascism/


Програмата на СМНЛ

mayamarkov.files.wordpress.com/2011/03/str1_programa_legioneri.jpg


Неизвестен автор за генерал Луков


"Луков ненавижда Мусолини, няма как да е фашист, защото само италианският национален социализъм е дефиниран като фашизъм. Луков създава с двама социалдемократи, един народняк и един либерал правителство в сянка, води преговори с англичаните за правене на преврат и излизане на България от хватката на Хитлер. По същото време срещу Хитлер със същите мотиви правят опити за атентати и преврат немски полковници и генерали. Копоят Гешев, за когото работят като агенти множество български социалисти и активисти на Коминтерна, вкл. и Живков, получава донос за готвения преврат. И дава поръчката на тях (за да се отклонят следите) за атентата върху Луков и другите участници в готвения преврат срещу кабинета. Освен генерала, са убити и двама други от заговорниците, двамата социал-демократи. А либералът се отървава с тежки рани. Луков е изключителен патриот, подобно Димитър Талев, примерно (и той "го" отнася за "фашизъм"). За Луков връщането на българските земи (Зап. Покрайнини, Беломорието и Вардарско) е приоритет - и е съгласен това да стане дори с цената на допускане на войските на национално-социалистическия Райх в България. С това са съгласни всички българи, чиито семейства са разделени и живеят в три различни държави. Това е реалполитика, тя не е особено приятна, но така се играе. Но тя не прави от генерала националсоциалист и ни най-малко фашист, предвид какво е отношението му към Мусолини - крайно негативно (защото Мусолини не позволява да се дискутира дори въпроса за Западните Покрайнини при интервенцията в Югославия). Генералът удържа два пъти цял фронт сам - аз не познавам мъж, който би направил нещо подобно, камо ли за една такава аморфна и неблагодарна маса като "народа". Но той е бил такъв - като патриотите, родени след Освобождението, на чийто ум човек от днешна гледна точка може само да се чуди."


Следва продължение
ение