Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2017 21:15 - Еманюел Макрон – нов играч или нова политика?
Автор: bdobrev Категория: Политика   
Прочетен: 1260 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Приключилата преди часове поредна среща на ръководителите на страните – членки на ЕС, още веднъж предизвиква усещането за „инфлацията на този род събирания на високо ниво“. Но тя все пак се откроява от предишните скучновати зрелища най-вече с първата поява на новия френски президент Еманюел Макрон. А от съвместната пресконференция с немската бундесканцлерка пролича, че ерата на едноличния хегемон Германия в Евросъюза приключва. И докато Ангела Меркел, още преди срещата се опита покровителствено да го обяви за „един нов европеец на нейна страна“, „новакът“ Макрон в прав тон апелира за „съвместна работна етика“, напомни приятелски (засега) че „Германия не е сама“ а „двете страни трябва да говорят с по-силен глас в Евросъюза“ и „не може да има истинско европейско решение, ако то не пасва на Германия и Франция “. Изявлението му още в първия ден на срещата, че „ако Франция и Германия не са заедно, Европа не може да върви напред“ беше ясен апел към Меркел да се откаже от соловите си акции при вземането на решения от името на всички страни - членки. Сътресенията в Общността без съмнение са убедили двамата лидери, че трябва да обединят усилията си за освежаване на нейната пропукана фасада, която според Макрон е „съдбоносна за европейските народи“, т. е. без алтернатива. Но за него тя е и средство да осигури ново място на Франция в европейската политика и Общността след пропуснатото от двамата му безлични предшественици Саркоши и Оланд. Дали обаче ще съумее да възторгне останалите европейски партньори, още повече, че доста непредпазливо използва определението „източноевропейци“ за някои „различно мислещи“ сред тях (без да ги назовава, но визирайки Полша и Унгария) и несподелящи „някои наши европейски ценности“? Появата на Макрон е заявка на едно ново поколение на европейската политическа сцена, но съвсем не означава, че той идва с нови идеи. Напомнянето за изоставените идеи за Обединена Европа на Хелмут Кол и Франсоа Митеран са всъщност и оценка за погрешната насока на развитие на Евросъюза през последните 15 – 20 години. Без обаче сега да представя ясна визия за някаква негова нова линия. От своя страна Ангела Меркел също показва, че няма намерение да се отказва от командажийската си амбиция за еднолични инициативи от името на ЕС, освен ако борбата за политическо оцеляване не налага да споделя „полето за игра“, в случая с Франция. Доказателство за това са нейните срещи наскоро с ръководители на африкански държави, пред които обяви собствен план за развитието им. Още по-фрапиращ е нейният план „Берлин плюс“ за развитието на Западните Балкани, който ще заеме централно място по време на председателството на България през следващата година. И докато нашенският Бойко III се готви да се изживява догодина като някаква балканска политическа величина, излиза че амбициозната Меркел вече е поела развитието на нещата в ръцете си. Доказателство за това е и мащабното строителство в Сърбия на пътни инфраструктури (виадукти и аутобани) само на няколко десетки километра от граничния пункт Калотино. Той очертава нова пътна артерия между Средиземноморието и Европа, от която България остава изолирана. Общата цел на Меркел и Макрон е да обединят усилията, за да се запази сегашното статукво и не се допусне нова кулминация на идеите на „различно мислещите“ (щемпеловани като популисти, радикали, антиевропейци...), които във всички европейски страни бяха директно насочени срещу досегашната политика на ЕС. Като начало е необходима демонстрация на единство и двамата го показаха, без това да означава, че ще отстъпват от амбициите си за по-силно присъствие в Евросъюза. Но въпросът е как ще се постигне между всичките 27 държави, след като там тлеят доста противоречия, които в решаващи мигове меже да се разразят в конфликти. Отговорът на Меркел, а и на Макрон е: „Европа на различни скорости“, при което „не всички страни – членки ще трябва да участват във всички проекти.“ Но изборът тук ще е на по-силните спрямо тези, които могат да предложат сътрудничество. Агонизиращата икономика на България я поставя автоматически в периферията на европейското сътрудничество. „Различното темпо на развитие“ очевидно ще е следващият опит да се спаси Общността, но единствено чрез запазването на хегемонията на „големите“ държави. Очевидно, експериментът „Европейски съюз“, създаден като нов опит за междудържавен интернационализъм продължава. След краха на амбициозната идея за европейски обединени щати, европейска супердържава и т. н. сега целта е да се поддържа илюзията за едно ново начало. Със старите играчи, които доведоха ЕС до тук и „новаци“, които системата създаде, и както показва „случаят Макрон“, да се „вкарват в играта“, за да я освежат, без обаче да променят нейните правила и съдържание.



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bdobrev
Категория: Политика
Прочетен: 102704
Постинги: 109
Коментари: 52
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031