Този разказ не  е мой, а на мой добър познат и виртуален приятел и опонент. Нейде се запиля и нещо не съм го чувал отдавна. И ми липсва.  Пускам го, защото случайно отново попаднах на него  и много  ме кефи. И щото, гаче Алеко го е писал..
.........................................

Беше събота по обед, 2 април тая година. Аз самия бех нещо болнав. Седех си в хола с мишия на цвет мокет и си четях еврофутбола. Самсунгът бръмчеше нещо. От болестта ли от какво ли, ама не можех да се концентрирам и мачовете ми бяха мътни. Кихах често. Бех брадясал и мръляв, щото ме беше страх да си измия главата да не вдигна пак температура. Абе, като бабичка се бех вкиснал. Както и да е, написах три-четири фиша, обух си малко по-неизбелия анцуг и тръгнах към пазара в моя панелен комплекс. Маратонките ми се тътрузеха унило по плочника. Очите ми с отегчение се плъзнаха по междублоковото пространство, където младата тревица срамежливо надничаше изпод свойски търкалящите се найлонови торбички, бутилки фанта, смачкани вестници, оползотворени капути, сплескани кофички кисело млеко, празни кутии от цигари, консерви, нес кафе, хумана и каменица. Ми мръсно е, сега кво, да се гръмна ли? Или пък да клекна да права оборка? Кукиш. 48 лева съм дал такса смет. Ама поне слънчице грееше и некакси поразкара мрачната ми нагласа... Абе хубаво грееше, ама по едно време нещо много ми заблесте
Яваш, яваш накрая стигнах до пазара, където току в самото му начало е кварталния пункт на еврофутбола, дето го държи В.Божков - Черепа и некакви гадни гърци. То поне да печелех... Влезнах. Лъхна ме тая миризма, която винаги ме лъха като влезна там, в магазина с надпис "На цени на производителя" или в некой икарус по обяд летно време. Колко и да си хремав, вкиснатия аромат прониква във всека твоя пора. Първите неколко мига буквално те зашеметява, ама после се аклиматизираш и не му търсиш чак пък толкова кусура. Иначе вътре на десетина места с големи букви и знаци пише, че пушенето е забранено. "Нема да ви мириша гадните цигари, я"- поясняваше единя букмейкър малко след въвеждане на тази рестрикция. "Ще се издУшим тука от тоа пУшиляк".
Имаше опашка като в Москва през 80тте. По стар български обичай елементите на опашката се беха наблъскали плътно и си душкаха вратовете, а по възможност се шмугваха пред събрата си. Ако може да прередиш баре трима, значи спокойно ще зАспиш довечерка. На един бел кадастронен лист, закачен на едно табло бяха изписани много номера на мачове, които бяха отложени.
-Кво става тука, бе братче- изкряка един току-ще влязъл почитател на игрите на щастието- тия са отложили 30 мача.
-Папата е умрел - уведоми присъстващите единя букмейкър иззад бюрцето с компютъра.
-Е кво като е умрел, дай и ние да Умрем ли кво ли? Сигурно и джакпот нема да има.
-Нема. Италианците са отложили всички мачове.
Както обикновенно става на някоя опашка все някой нещо е недоразбрал. един дето беше на три позиции преди мен си подаде фишовете, обаче компютъра не ги прие.
- Не може. Е виж таблото. Преписвай.
- Е що да не може, кво съм сбъркал.
- Папата е умрел, бе, отложили са италианците.
- Ееее, да му еееба майката. За това ли се редих половин час.
- Ама, аз слушах преди малко новините - плахо измънках аз- казха, че още не е умрел.
- Маани ги тия по телевизията. Лъжат. Умрел е.
- Абе мене, ако ме питаш още преди два дена е умрел, ама ония попове са големи лесици. Сега лъжат, че е още жив и се пазарат кой да лапне големия крайшник - с авторитетен тон ме обори един наш сънародник, облечен със пожълтело горнище на анцуг с надпис Бостън Селтикс. После си бръкна дълбоко в ухото и си завърте малешката като сущинска бургия.
-Ми тия ако го държат още една седмица он че се вмерише - ще да прояви специфично чувство за хумор някой от средата.
- Ама папата ли е умрел - заби последния пирон в палисандровия му ковчег един възпълен плешив чичи откъм края на опашката.
- Ми умрел е. Отложили са италианците.
Тези пунктове са типични места, които представляват един мъжки микросвят, в който цари доста лежерен тон и атмосфера и взаимоотношенията са максимално изчистени откъм притворство, преструвки, превземки и сдържан речник. Непринудеността е на почит и като цяло може да си приказваш половин час на ти за футбол с некой, който виждаш за пръв и последен път и който изобщо и не питаш как се казва. Даже може и да спорите и да се майтапите все едно сте били две години заедно в казармата. Има си един контингент шумни кибици - постоянно присъствие, които са миниенциклопедии на тема спорт и знаят абсурднои подробности за отбори от селските дивизии на европейските първенства. Та много е интересно, когато в пункта влезе някоя дама. Гражданите се сепват за миг, вторачват се и за минута две се умълчават и почват да се наместват леко смутено по столовете или да запристъпват от крак на крак и несъзнателно си приглаждат прическите. Та в тоя миг влезе една дама на средна възраст, взе програмата с фишовете и седна на една маса.
- Тони, що са отложени толкова мачове?
- Папата е умрел.
- А това го знаем от пет дена. Какво толкова го крият, ние да не сме паднали от Марс.
-Абе тия там мамата са си ебали.
В тоя момент влезна втория букмейкър и рече:
-Папата е умрел, а?
- Аха-почти в хор избоботи опашката.
Дойде ми реда. Пуснах си фишовете и си излезнах. "Значи, верно е умрел."- си рекох.
И тръгнах към рибарския магазин в другия край на пазара. Минах през едно празно от сергии пространство, където петшестима души седяха на едни разкривени щайги на припек и поркаха бира. Бяха доволно шумни и не ми трябваше да се напрягам много за да подслушам разговора им.
- Ей папата е умрел. Ония сега че се изтепат кой да фане големата далавера.
-Тия света управляват, един бог ги знае, сега като папата е умрел, може и некоя война да стане.
- Каква война бе, всичко е далавера, бе батко...
-Един каза, че не знам колко милиарда имАл папата...
След като и в рибарския чух, че папата е умрел се прибрах и пуснах новините. Според чутото състояниеъто му беше тежко, но все още е жив.
"Абе умрел е, на мене ли ще ми ги пробутват тия"...

Еваларка, задето си го изровил това темелно творение каруцарско. :)

Аве кво стана с тоя хубав човек?

Не знам; вестява се, но рядко, плюе и отминава. Горе-долу като тебе.

фотографе!