Прочетен: 3419 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2007 22:43
Забелязах я веднага още докато се мотаех във фоайето, пристигайки в тежкарския хотел. Пресичаше разстоянието от шезлонга си до басейна. Вървеше, все едно е глътнала на баба си точилката или притежава поне триста декара въздушни имоти. И прическата и беше една такава-въздушна. Ужас, каква прическа! Нещо в стил Валентина Терешкова, но пипнато и осъвременено от изкуригал моден коафьор – от типа дърти откачалници, които жените най-много боготворят. „Егати надутата вехта пуйка”- си помислих с досада. Но имаше нещо, което привличаше любопитството ми на изследовател-нещо, което не беше наред. Имаше нещо прекалено показно в походката, прическата и маниерите й, което вероятно трябваше да ни убеди, че е самотна, снобееща и скучаеща баронеса в Монте Карло. Нещо ми напомняше случая с професор Ястребовски. Така наричахме един артистичен измамник от плевенските села, претендиращ да е Харвардски професор по мениджмънт, измъкнал маса пари от простотията в едно министерство, но това е друг разказ. Също друг разказ, който обаче всички знаете, е за една дребна старозагорска измамница, която…
Тялото й беше уж стегнато, но приятно закръглено, с онази мекота, идваща от годините и непрестанните позагубени битки с килограмите. Изглеждаше на около четирсет-но можеше и да е на трийсет или на четирийсет и осем, средна на ръст и с добре поддържана бяла кожа и умно, макар и твърде полегато чело, а очите и бяха сини и малки, и гледаха спокойно околния свят.Не ходеше на плаж, а обикновено си четеше нещо край басейна. Една вечер я засякох като излезе сама, мотаейки около ръката си скъпо, тънинко фотоапаратче. Беше обута с бял панталон, нещо бяло отгоре и високи сандали и можех да се закълна,че около нея се носи аромат на точно определен парфюм. Сетне в ресторанта си седеше с още една дърта кокошка с нейния изглед, после кокошката си замина и тази остана сама. Нахлуваха хора, които се щураха за незаети маси, но никой, абсолютно никой от чужденците дори, не я попита за свободно място. Седеше си сама, с аристократичната ретроприческа, и съвсем кокетно и без да бърза, спокойно си бодеше нещо. По едно време се поизвърна и погледна встрани през рамото си и аз, който бях зад нея, я засякох като контраснайперист-уви, не гледаше нищо съществено, нито имаше любопитство или някаква закачка в очите й, нито пък можах да разконспирирам нещо- погледът й беше като на топ шпионин под наблюдение. Нищо. Стори ми се, че високите и сандалки са малко по кичозни от добрия стил, но и това беше позволено, предвид моите разбирания за женски папуци.
Загадката остана. Това е тайнствената Х, мислех си аз,чертаейки катастрофични сценарии. Годините, статуса, очите-всичко отговаряше на образа, който си бях направил за една моя виртуална позната. Знае къде съм и веднага е дошла на място. Екстравагантна и ексцентрична, богата, снобееща и изпращяла- и кво прайм ся? А?
А дали не е най-обикновена скучаеща самка, изпратила мъжа си на гурбет. Дано.
Не, ще взема да напиша нещо за самотните богаташи-орисани, в стремежа си да бъдат модни, да изглеждат точно безнадеждно старомодни. Като модна прическа, блъскаща на Валентина Тершкова. Защото богатството е самотно занимание, егоизмът ,на който се осланя то, става несъзнателна природа. „Усещам че сме от една порода”-
Мммм. Как не.
Ще започва, примерно така.
„Седеше си сама, като чаша ром, забравена на масата в кубински бар. С една гола и остра, славитрифоновска самота.”
И нататък ще го осуча по килифарски като философско поетично есе-разбира се, с море, богатство, бели панталони, краят на лятото, меланхолия, неразбраност, хасиенда, богатите не са социални и прочие..
Докато една вечер изтървах юздите и осъмнах с едно местно барманче, отдъхващо след смяна.” А-в-в-ве има една надута кокошка, дето все едно е собственичка на Кемпински.”
„Ааа, знам я”-потупа ме по рамото той. „От една дистрибуторска фирма наградили няколко човека от страната. По тази линия е…”
04.09.2007 04:06
:)
15.09.2007 22:18
но клипчето е симпатично
