Епизод 1

Нощна напивация, късен соц, ранно студенство..Следва тежко събуждане. В леглото  до теб мърда нещо. Не му обръщаш внимание в началото, сетне го заоглеждаш с нарастващо любопитство, премесено с нарастващи  скрупули, в ритъм  и съзвучие с нарастващото пулсиране на слепоочията  и съответната  размазваща  челна болка .Съществото спи. Ти, обаче ставаш-не се трае повече. В апартамент сте с още няколко приятеля и  отиваш да си правиш кафе. С едното око следиш купчината  в леглото ти. Тя става, тъкмо си си налял чаша кафе

-Здравей.

Следва най-нелепият разговор, познат на мнозина. Сетне събиране на инфо  и разбор на баталиите снощи от паметливи сътрапезници  и още по тегаво  сбогуване.  До вечерта, в която невзврачното То идва отново. Ти, разбира се, не си във възторг, но то идва с бутилка марков скоч и чанта ефектни и жизнеспасяващи провизии. Влиза, изтърпяваш го. А  е толкова мижаво-средно на ръст, светлокестеняво, нищо на квадрат-ако го видиш, никога няма дори да го заговориш. То почти не говори, а колчем си отвори устата, с дрезгав глас изтърсва някоя нелепица, от която всички отначало се оглеждате, сетне се заливате в дружен смях .  Мигом го кръщавате Балушчето-от турското-балуш, тъпак. Лео-Балушчето Теб ти е неудобно, имаш чувството, че си мъжка проститутка, но нали скочът избива ланшното неразположение, нали всички са хепи и насърчително флиртуват с Него, нали е толкова готино, весело, какво като накрая ти ще си легнеш с него. Порядъчно замотан, за да не ръмжи егото и съвестта ти. Всъщност, замотан заради самото замотване. Заради купона, когато се разтваряш във всеобщата безотговорна  и безгрижна веселост, която  всъщност била  щастието на младостта. Сутринта се повтаря. То се изсулва мълчаливо и потъва в делника. До вечерта, или след една две вечери, когато пак се появява с бутилка марков скоч, от 18 кинта шишето. Полека лека подмолно и кротко те обсебва. Като сянка те лишава от лично време и тихо и кротко седи до теб. Не говори, не се кара, не се сърди. Като пиявица, като  тих мор.  Гониш го-то идва отново- и винаги се намира предател, който да му отвори общата врата,  заради шишето, купона. Бягаш надалеч, за месец, за да се отървеш. Връщаш се и го виждаш отново, в същия общ хол, на същата маса. Побесняваш. „Споко ве, не е с теб. Аз съм сега  с него” –те успокоява съквартиранта. Гео е ноо готин пич, страхотен артист по природа и невероятен купонджия. Има един огромен кусур-може да препарира всичко женско, но когато дойде ред до раздаване на  пижамите, вече е сдал багажа, поради изчерпване на творческия потенциал от много пиене  и емоции. Жестоката суша, на която артистичният нрав го обрича,  е непрестанен източник за нашите кудоши. Хем се радваш за него, че няма да е капо, хем го съжаляваш. Гео има още един кусур-не може да се съсредоточи повече от две минути върху нещо, което не му е кеф-например, учебник.

По тази е обяснима причина всички изпити си вземаше –ясно как. Не, не с пари-а чрез баща си. Който пък беше…

Освен един изпит. Където компромиси не се правеха, тъй като преподавателката беше принципна. Комунистка, партизанка и прочие. Там Гео не можеше да пробие и никой не можеше да му помогне

Но да се върнем на разказа.

Хем се облекчаваш, хем ти се вижда байгън  да изкараш втора серия с Лео на гости, защото  за няколкото месеца вече си се разхлопал и се.. изнасяш..

Епизод 2

Среднощен купон в студентски апартамент, три години по късно-годеж на приятел. По малките часове се звъни. „Да ви представя хазяите"-вика годеника. Ха наздраве-ревват синца. Хазяите са като семейство на  Юго. Много важна характеристична подробност. Но са мълчаливи и откликват на веселостта   притеснено. Полека лека се отгъват, доколкото им обръщат намаляващо внимание. Споделят, че скоро са излезли от затвора, накиснати за далавера с баници, лавки и прочие тъпотии. Отначало на тайфата й  е интересно, но скоро ги отсвирват.  Семейството решава да  представи ненадейно откъде появилата се тяхна дъщеря.

 С появяването и цялата тайфа изревава:

.Леооооооооо! Къде ходиш, Балушчеееее!

Лео е усмихната и дискретно споделя. Завършила мждународен туризъм- ама ти можеш ли да четеш вее! Стига бе! Станала администраторка на Златните, а зиме на Пампорово. Стига лъга беееееее! Та това беше върха на соцтарикатщината-че ти ли ще се оправиш…

Ранен следобяд, на другия ден. Следва най-сладката част-разбора на вечерта

-Майна, ти помниш ли как не можех да взема оня изпит?

-Помня- и как го взе?

-Ми Лео ми помогна.

-Стига бе-шегуваш се

-Била любовница на първия секретар на Партията.Помниш ли уискитата..

-Стига ве, тая ли –той да не се е побъркал!

-Тая, тая-обади се на нейния човек и професорката, принципната, партизанката, застана мирно…

Следва продължение, в което ще разберете как Лео стана суперстар, а  синца останали-балуши..