Или "Чрез състрадание-към самопознание*

Седим си с мой приятел по нощите тези дни и смучем дъното на шише водка. Много сме гъсти с него и на един акъл. Избистрили сме всички битови и приятелски теми и сме го обърнали на всемирни. Нищим любимата ни тема -копието на Лонгиний и доколко последния е митология и оттам влиянието на Зигфрид от пръстена на Нибелунгите върху немския национализъм. По едно време го хванах на късо и се оказа, че не е разбрал смисъла на гравюрата на Базилий Валентий, на която са изобразени Парсифал, Гаван и Фенрефис в търсене на Граала, седящи пред отшелническата килия на Тревицент. Бях поразен от такова невежество, защото то отричаше смисъла на по нататъшните ни терзания по тънките и хлъзгави нюанси на темата! Той просто беше оттървал очевидната символика, така добре описана от Валтер Щайн, говореща, че абстрактните изображения по пътеката, водеща към върха на планината, изобразяват знанията и изпитанията , седящи пред рицарите -темплиери, търсещи посвещение в Граала. Нещо повече, той даже не бе разбрал смисъла на това търсене, смисъла на посвещението и изобщо на Свещения Граал? Егати пропуска! Та нали, още в подножието на планината, където се оставя егото, и плътското, и човек бива обзет от река от силни чувства на любов, състрадание и смирение, като награда за страданието, като върховенството на пречистващата любов, като врата пред смисъла на личната съдба, като пречистване и обновяване за нов, смислен, духовен живот. Мотото на тези рицари , търсещи Граала, било Durch Mitleid wissen, (*този път вж подзаглавието) защото те отлично знаели за огромната пречистваща сила на състраданието, като зов от безсмъртното Аз в тъмата от объркване и съмнения, в която се лута душата.
И тук моя френд отряза :
-Аз разправял ли съм ти за Люпчо?
-Не си.
-Люпчо е един несретник, по млад от нас с 6-7 години, интелигентен на вид мъж, но много я закъсал, клошар, болен , абе въобще, страхотно е зле, да му видиш ръцете, дрехите, лицето...
-??
-Помня го от преди четири-пет години.Наехме го от робското пазарче да отливаме плоча на М. Тогава беше здрав, помагаше, и бачкаше, веселяк...Платихме му надника, почерпихме бира и това беше. Сега го виждам често, защото седи близо до магазинчето, което зареждам-седи до дървото, облегнат, изнемощял, прекарал е инсулт и не може почти да се движи, не може да говори почти, аве пълна трагедия..
-Хм, много има такива. Бързо се закъсва и изпада, живота стана скъп...Вероятно мизерията му е донесла инсулта. Направо се стресирам, като мина през робския пазар. Всеки може да го удари съдбата..Знаеш ли колко познати видях там..
-Но той е болен, приятелю, просто не можеш да си представиш хала му-имам чувството, че всеки момент ще отиде в по –добрия свят. Говора-стенание, ръцете треперят, посинял, почернял, очите полупритворени..Денем и нощем се чудя как да му помогна. Давам му, каквото имам в джоба си-дребни пари, купувам му нещо за ядене, дадох му дрехи, балтон, занесох му у тях едно легло..
-Къде живее?
-В апартамент-на роднина на жена му. Невероятна мизерия..Неописуемо-седях на вратата...
-Ама той е женен?
-Да, и дете май има....
-Е, добре, той си е сто на сто контингент на Масларова.
-Аве ти ходил ли си някога в тези учреждения? Бюрокрация, нахалници, опашки. Него май му давали ваучери за топло и това е.. Той и не може да обясни , да върви, трудно говори, няма воля, предал се е напълно...Къде го виждаш да се моли по опашки.. Чудя се кво да правя-не мога да го взема у нас-ясно защо, мисля да отида в МВР и да кажа”Г-н дежурен, ето го човека, вижте го, това е крайна изпадналост, направете нещо”, но ме е страх, че ще дигнат рамене. За него дори арест ще е отсрочка, топло, храна, но като знам каква ни е организацията.. Той е за болница, за приют, има нужда от някой, който да му дава топла чорба , лекарства, постеля, и се грижи за него.
-Ами да, оставяш го на тях и те се оправят..
-А можеш ли да гарантираш, че няма да кажат вземай си го обратно, кво ни интересува
-Истината е, че май си мисля, че точно така ще кажат. Няма да се учудя.
-А нямаме май хоспис Милосърдие, като в София, нали.. Ами нали имаше нещо към църквата...
-Не зная, не съм чувал тук да има. То тук ни на Бърза помощ да се обадиш-виждаш как е, ни в болница да го закараш-ще го върнат..
-То поне телевизия да имахме, като в София-там всяка вечер дават по някой такъв, и сетне службите се размърдват. Кому да се обадя.?
-Аве най добре се обади на Р, нали знаеш, че жена му работи в Социални грижи..
-Ок. Благодаря ти-не се сетих. Още утре..
Не съм го виждал оттогаз не съм питал кво стана с Люпчо. Но оттогаз се питам-коректни ли сме преди Коледа? Към себе си. Не- пред Бог...
Щото обратното-ясно. Поне за мен.
Наздраве! И Бог да ни пази!
P.S
Тексът е писан по повод статията на Димитри Иванов "Коректни ли сте преди Коледа-в-к Сега м.г декември.. И по повод една дискусия от тогава, която не ми се ще да цитирам.Всъщност виж предния текст..