Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2007 12:54 - Есе за носталгията
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 2333 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 19.06.2007 10:59


За да съм в  помощ на дясната масова преса рекох да ударя едно рамо с едно вехто есе, извадено изпод миндера. Писано е къде 2003та.

Социолозите вещаят победа за левите. Лицата на левицата, тъй осмивани и мразени преди няколко години, отново изпълзяха в медиите. Премянов, Райдовски и Димитър Иванов, другият Димитър и плеяда други,  трайно се настаниха из СМИ и започна пропагандата. Развихриха се малоумни дискусии из позападнали предавания: “По добре ли се живееше преди Девети”;  отдавна преглътнахме “На всеки километър” и Ламбо. Носталгията изпълзя и изпълни газетки, които забълваха умилителни истории от соцвремената, а  филмите на соца и неговите реликви предизвикват вече не омраза , а интерес; разревахме се по Дядо Тодора , а неговата унука не само, че влезе в политиката, ами взе и да ни наставлява с оценки за миналото.
Нормалните хора изведнъж започваха загрижено да се питат :Дали всъщност все още не живеем в сянката на соца, или това е обикновено нагаждачество с оглед приближаването на властта на комунистите. А дали не ни застрашава завръщане на социализма и всичко останало?
Естествено, че не.
Поне що се отнася до външния израз .
Мнозинството избират левите не по убеждение, а в знак на протест. Социализмът се разиграва като чисто политическа карта, в която носталгията е само инструмент. Просто в днешно време с носталгията може да се направи пропаганда, затова и тя не напуска българите, оплетени в мрежите на манипулаторите. Затова владее медиите ни, вгорчава дебатите ни, създава спирали на критика и самокритика и оставя в крайна сметка отчаянието, че все още ще тънем в блатото на комунистическия морал и беднотията на Прехода. Дори за Десети ноември и истински случилото се на Девети продължават да се водят препирни.  Защо?

Защо носталгията стана стока, която произвежда внимание? Просто днес комунизмът и Живков се превърнаха  във  вървежна стока. Всяко издание, което постави интервю с муцуна от миналото  се продава  добре, а всяко тв шоу предизвиква интерес.
А всяко изявление за миналото  би трябвало да блокира пред измерението на социалистическите престъпления-както по време на Диктатурата на пролетариата, така и през десетилетията живот в кочината.
Ужасите на социализма, неговото насилие над личността и бедите, които нанесе и нанася още,  се третират с една лековатост, но не защото комунизмът, като предмет на обсъждане е загубил жестокостта си, а защото страхът от него се е отделил от предмета.
Хората не разбраха как станаха електорални единици и как от средно бедни станаха бедни. Те не проумяха, че политиците им, които избираха с желание, ги употребиха и захвърлиха. И там, където свършва разбирането, започва опиянението от страха от миналото и царството на инстинктите, на което се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна боза по телевизиите. Така носталгията по Живков постепенно се превръща в повествование от героичното и безоблачно минало, в което сякаш не сме живели ние, а е имало само спокойствие, сигурност, тънки почивки и чужди булки, подобно на Едема за терористите- мюсюлмани, Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото ние, свидетелите на Комунизма постепенно си отиваме, защото и нямаме и твърде думата –ни в партии, ни по медии, изтикани от напористи младоци, търсещи новини. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука. Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен и безотговорен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Комунизма останаха непоказани в учебниците, списвани всяка година от различни екипи и отразяващи близостта на издателите с поредното правителство.
Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. След като навсякъде се правеха в първите години паралели с времето на комунизма, накрая те спряха да се забелязват. Защото всяко докосване до времето на социализма днес произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото и се съпоставят със сегашното безвремие
Лозунгите на комунизма, които ни се набиваха отвсякъде, тяхното безсмислие и абсурдът на времето “ Дружбата с СССР е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество и работи-не трябва да яде”, и още ред други, описани още от Оруел, не предизвикаха желаното усещане за ужас и абсурд, а само се претвориха в основни идеи и скечове от телевизионни реалити шоута. Осмивайки ги, ние ги направихме популярни. Години наред имитирахме гласа на Тодор Живков, а сега ръкопляскаме на внучката му. Години наред, колчем някой проговореше за социални права, за защита на по- бедните слоеве, за някаква справедливост, го наричахме комунист, популист.. С опитите да се предотвратим социалистическото мислене престанахме да обръщаме внимание на слабите, на мнозинството.
Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. Резултатът днес е казан от Дянко Марков преди две години-“Благоденстват потомците на номенклатурата, а нашите деца са безработни и бедни”
Реторичната злоупотреба с миналото има фатален страничен ефект: Той се нарича омаловажаване. И просто някои отново натягат тази удобна за тях струна и вадят миналото от арсенала . За наша сметка, естествено..
Не можеше да съществува обща перспектива за комунистите и техните жертви, обърната към миналото, каквато беше основната теза в началото на Промяната. Най-малкото защото самите комунисти никога и ни на йота не са чакали на такава милост, а овреме се заеха да се нагласят в новите времена.
Безкрайното им безочие крещи-но ние вече мълчим. Предадоха ни повсеместно.
Междувпрочем, общата перспектива за всички нас и тях винаги е била илюзия. Зад нея се крие най-сериозната причина за това, че носталгията по соца продължава своя призрачен живот. И сред комунистите имаше извършители и жертви на режима. Но като се говори за комунистите, се мислеше повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха. Почти никой не опра пешкира за нищо. У самите комунисти не успя да се наложи идеята за колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите за репресиите и отговорността на Партията, която представляваха,  не бяха убедителни Нито един сатрап от онова време не беше наказан. Самата Партия отказа да признае каквато и да е съпричастност или вина за това време- и това вм да ни провокира, вече ни примирява-те пак са тук и никога не са си отивали. Но съществува и понятието "егалитарност на вината”(Хана Арент). Бремето, което може да се разпредели равномерно между всички от стадото, се понася по-лесно. Комунистите не се чувстват комфортно при мисълта, че някои от тях може да са по-малко виновни. Затова обичат да се говори за хората, които не мислят като тях като за фашисти или полунацисти и по този начин да им се отнема моралното превъзходство. Там, където се изпаряват всички морални разлики, възниква неясната представа за тоталност на престъплението, която обхваща всичко което е било при Комунизма. Междувпрочем, никой не отвори и дума за хилядите наши братя, които купиха на безценица имотите и колите на заминаващите турци. Защото тази вина остана неназована и в крайна сметка се разпространи върху всички-за да забравим вината на Политбюро, ние не казваме и за вината на ревящите през май 89 "Вън турците от България".Така тя, вината, ни превърна от сателит на руснаците в националисти Това е същата вина, която и днес се рее ненаказана и чака да забие мръсните си зъби във всяко едно недоразумение,  с изпънати от омраза жили, крещащо злостни хули срещу различните, във всяка една податлива и отчаяна душа.
 Ама това всъщност беше цената на безкръвния преход и нашите илюзии. Но пак  ни прекараха ние да я платим. Изцяло, че и за бъдеще време.



Тагове:   носталгията,   Есе,


Гласувай:
0



1. zari - За илюзиите,миналото ни и сините патриоти...
22.06.2007 07:52
Хората не им вярват. Защото много лъгаха, а още повече крадоха. Защото изграденият в България мутросоциализъм наричан от някой погрешно "капитализъм", бе и тяхно дело. Защото бяха в сценария "Луканов", и си останаха в него...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945723
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031