Ето, че пак се ядосах. А уж нямаше вече да се нервя за родната действителност. Не, не е само заради мача на ЦСКАто. Аз такива мачове съм гледал, откак се помня. Ура-тута, борбаджилък, падане-ставане,  бутане-блъскане- и хооп-дузпа. Или измъчен  гол, отъркаля я някой, иншаллах. Сетне-опълченците на Шипка, героите на Телемарк; като Термопили славно, безгранично; треперене му е макята: стискане за палци, столове, маси, чаши  и бири, белким удържим  до последната свирка. Резултатът го знаете.

Статия. На умен автор(ка) За учителите, разбира се.

Модерните българските журналисти, ако са умни, щото другите не ни интересуват, са суетни като пуяци-пуйки, и се опиват в маниерност от тая суета. Не се опиват- а се оливат, като бг футболери, вкарали един гол. Резултатът-същият.

Ни никой  помни бисерите им, ни някой се сеща за статиите им пет минути след прочитането им. Кучетата си лаят…

За тях е важното да турят малко пиперец, като  улични мръсотийки(секс иска народеца-тряя сме интересни, да сме фьешън), с интимата- вижте ни колко сме разкрепостени; да го оджуркаме с   цитатче от малко или много известни автори, за да не остане някой в заблуждение, че сме обикновени тъпанари, унуци на бае Ганя,  и да скрепят цялото в съмнителни разсъждения. Завалиите-те не помнят, че народният гений  е въплътил стила им във вица от соца за Петка, занесъл творбата си на Чапаев, редактор на „Красная звезда”. Стихотворението:

„Стоит статуя,

С огромнъйм х..я

Рука поднята, в ней граната”

-Ама Петка,  махни го тоя х…как може такива глупости!

-Няма проблеми, Чапаев.

На другия ден носи:

„Стоит статуя,

С маленкиийм х..я

Рука поднята, в ней граната”

-А.ааа, ама кви са тия цинизми, не може в нашата газета…

Ну, хорошо, Чапаев. Вот тебя:

Стоит статуя,

Совсем без х..я

Рука поднята, в ней граната”

Но, майната им. Те не са виновни-виновни са редакторите на „момиченцата” И онези, които ахкат и охкат-ах, каква дълбочина, каква изящна стилистика...

Но да се върнем на темата-пита се, виновни ли са даскалите за дереджето на образованието, като морално-обществена оценка- отговор на техните искания за пари.

Има два вида образование у нас-социалистическо и капиталистическо. С второто няма да се занимаваме, защото касае кръг от хора, които не стачкуват. Твърде тесен,  както е тесен и кръга на потребителите му. Твърде много соц има в първото-това е всеизвестно. Но дали соцът в образованието може да се премахне от соца във властта? И как си отива соцът-с натиск отвътре или отвън? Или и с двата? И кой го премахна-Пленумът на десети  или улицата. Ето, над този въпрос би било редно да се замисли авторката, която твърди

 Никъде общата безхаберност на обществото ни не е така разголена както в сферата на образованието.

Вярно-ама:

Соцът хаберен ли е-питам аз?

„ Защо все преди избори се сещат, че са бедни. Абе не са ли бедни тези хора през цялото време? Просто питам.” Е, тва вече е чиста лъжа. Сещат се през цялото време- през няколко месец-но авторката я е нямало. Няма нищо по естествено да стачкуваш,когато най много има нужда от теб. Като  френски авиодиспечер по Коледа.Като гръцки митничар.

Добре дошли в клуба по демокрация-ни приветства Сарко

А дошли ли сме, авторке, или седим пред прага? Нататък не си ми интересна.

Защото е сбъркан фокусът-общо. Синца зяпаме дребното, случката, а не виждаме едрото.
Когато светът се променя, ни трябват нови ориентири. Става хаос, защото старите ни правила не действа, предимно в главите-от който следват революции.  Така попадаме в плен на фантазийни идеологии и викаме свинари на власт, след които следва още по голям хаос.  Образованието, самодисциплината на елита и спазването на ясните правила на об­щест­вения договор са трите цяра, измислени от англичаните за цивилизоване на именно такива  след­селски времена – писа Дайнов в „Сега” преди години.  Тъкмо с общественият договор между властта  и гражданина се почва-той е алфата и омегата. Джон Лок твърди, че  "Единствените заповеди, на които човек следва да се подчинява, са онези, които той сам е излъчил върху себе си посредством държавата, която е изградил като равен на всички останали. И властта в  държавата се упражнява само за да бъдат осигурени на всички хора правото на живот, на сигурност и на "наслада от собствеността". Самодисциплината на елита  означава тези, които държат съдбините ни, да са пример за самообладание, умереност и солидност. На самоограничение и себеотрицание, ако е необходимо. Образованието пък  има за цел да образова ширнармас-щото да не се юрват след всеки юрнек, месия и шмекер. Да не са свирепи и лекомислени, каквито са по условие, и веднъж образовани, да използват правата си на глас разумно-щото давайки властта някому, да знаят кому и за какво.
 А ние кво правим? Получихте ли, учители, граждани, гласоподаватели- обещаното с обществения договор между властта и нас-или само оправдания и отлагания за светлото утре. Как-синца по равно ли, или за тези със сопите-повече. Защото властта е самоцелно самодостатъчна и неограничена  и  всеки, който я упражнява, мачка като ефрейтор останалите по веригата под него. За образованието вижте по горе. А за самодисциплината на елита-вижте тук

Но кто виновать-гражданите или властта. Обществен договор е налице, скрепен с  демократична процедура, още през 2005та. Реформа в образованието и развитие на самодисциплина на елита са задача на държавното ръководство. Никой не може да го свърши вместо него.Не ний с вас-както се мъчат да ни внушат. И ние не сме виновни-а те.

Инак  съвсем закономерно тези, които трябва да предпазят ширнармас от фантазийни идеологии-учителите, журналисти, стават техни носители-самите те бедни и озверяли. И тогава идат свинарите със сопите..В последната минута,  таман "да се опрайм", като  във всеки бг мач...

Всеки пък, когато видя/чуя/прочета сравнение на политиката с футболен мач ми става особено драго, мило и интимно. То донякъде доближава автора до красноречиво описаната от него журналистка, чиито редактори проявяват недопустима снизходителност.
"Болд-тъ" в края, обозначаващ кой е виновен също е доста симпатичен.
А проблемът с учителите ще съществува дотогава, докато в специалност "Педагогика" се влиза с най-нисък бал от всички възможни.

Младостта не е порок, тряя сме снизходителни към нея. Политиката и футболът са съизмерими и сходни понятия, но познай защо. Всъщност, четене му е майката-на автори като нас, които барем сто пъти сме писали, но ако тряя ще напишем още сто пъти за тези общи релации. :))Колкото до въпросната журналистка-тя наистина е много добра и много умна-ако имаше като нея повече, медиите ни щяха да имат съвсем друга тоналност. Може да се каже , че е явлене и отлично перо. Ами що тогава я плюеш? Ами мотивацията е сложно нещо-никой не знае скритите й козни. Които могат да се окажат дълбоко принципни, но могат и да се окажат ужасно тривиални-ху ноуз, извикал наведеният да си търси сапуна в турска баня. Не всеки пише всеки път шедьоври. Колкото до балът за педагогика- е ,тва вече ме ядоса. В тази държава е пълно със специалисти, в дебели кавички, влязли с високи балове. Пълно е и с достигнали, заслужили, високи постове тъпанари с престижни дипломи-Митьо Пищова има цели три. Цели професии, в които се влиза уж трудно, са деградирали от серийния калпазанлък. Да наречеш съсловие аутсайдерско по условие, щото видите ли, прагът на избор там е нисък, това е тесен кръгозор на описано от Кьосев "момиченце". То, в журналистиката уж се влиза по трудно-но резултатът сме го описали в "Есе за журналищината." Ние с още повече аргументи бихме нарекли гилдията еди ква си-но се пазим от такива обобщения-обобщават друг тип хора..
Който не вярва-може да проследи две професионални журналистически дискусии, даващи красноречив пример за какво иде реч-"Кои български журналисти уважавете днес"-http://forum.skycode.com/topic.asp?whichpage=1&topic_id=61918&x=0&y=0
и особено, ако има нерви и търпение да разгледа коментарите под тази статия-http://e-vestnik.bg/1429
Но все пак, да си додем на думата-"Не по високо от обувките, обущарю!"

...или все пак съмна прав път ? В смисъл, не беше ли:

"с огромным х...ем"
"с маленьким х...ем"

А последната редакция на нашия приятел Петька е:

"Стоит статуя,
рука поднята -
наместо х...я
висит граната" :-)

Така де - два са езиците на световната банка - английски и руска. :-) Сърдечни поздрави !

"Тъкмо с общественият договор между властта и гражданина се почва-той е алфата и омегата."
Общественият договор се сключва между свободните граждани, а те излъчват представители, които да водят общите дела.

"...развитие на самодисциплина на елита са задача на държавното ръководство"
Самодисциплината не изключва ли каквото и да било ръководство?

"Самодисциплината на елита означава тези, които държат съдбините ни, да са пример за самообладание, умереност и солидност."
Звучи добре, но ... утопично. Единствената гаранция, че управляващите общите дела ще бъдат на висотата на нашите очаквания е гражданския контрол на всички нива.

Най-после се появи една от моите простоватички
точки за начина на успеха...гражданския контрол.
А като се прибавят и другите какво става?
Ама това нещо неще писане, защото скъпи приятели вие ще го напишете, а други ще го направят. Не го ли започне този който го пише, ще бъде опорочено.
Ние не можем да се опознаем а камо ли да действаме.
Голата истина е слаба, не се осланяйте само на нея, бих казал на някои..
Поздрави!

...

Вашите текстове ме впечатляват...

...pove4e me vpe4atljavat textovete, koito 4etete...