Синята идея се казваше един Мерцедес-на първия вестникарски милионер от Прехода. Взривиха го, още когато се наливаха основите на днешния киреч. 
Но що е туй, аджеба синя идея-не е ли туй утопията, химерата, носталгията по отървания живот, средството на тарикатите, вечния Майкъл-преди Миша, още по преди Михал, който всеки гони; дъвката за балъците: заграничните воаяжи на тарикатите, свинарниците и фабриките на рабфакаджиите; седлото на ездачите и прочие.. Сигурно е от всичко туй по-малко-според главата, в която се загнезди.

  Синята идея почва с антикомунизма. А той имаше много лица. Толкова има и сега синята идея. Десните сили ли- ами те са функция на понятието синя идея. Трудно е да я изкристализираш до сублимат. Ще сложа само някой щрих-не се наемам да я рисувам. Мнозина я рисуваха и затова е като картина на невидимия. 
  Има една книга на Александър Солженицин, която се казва Раково отделение, писана преди петдесет години. Колко общо с днешния ден! И кенефите дори са същите . Има и една книга на един гениален фройдист, Вилхелм Райх- „Слушай, малки човече"  Където има комунизъм, там личността е нищо, защото властта е на малкия човек. Там всичко, свързано с него, е колкото да го има-кенефите, обществените болници, затворите, арестите-като машини на системата, направени за да го потискат. Не да му помагат-а именно да го потискат. Не да се облекчават нужда, да въздават справедливост, здраве, или правда, а да възхваляват малкото човече, което работи в тях, и да потискат другото малко човече, нуждаещо се от тези неща. Забележете-не кенефите са мръсни винаги, тъй като сутрин и вечер една санитарка им ливва кофа с вода и ръси с карбол, ами просто са направени като в трийсетте-с дупка. И никой даже не му идва наум да ги осъвремени-за това пари няма. Защото те серат и пикаят в други, модерни кенефи, с блестящи клекала, които си ги заключват! За да не им ги опикаят гражданите и да не се налага баба Мара ,чистачката, да ги чисти по-често.. За културата на една страна можеш да съдиш по кенефите-старо като Библията, но вярно клише.И по затворите и арестите, направени да смачкат човека, да го унищожат. За да улеснят разследващите, които да отчитат все по голяма разкриваемост и победа на справедливостта. Където малките човечета повтарят големия човек-нагоре мажат, надолу газят. До дупка! 

 Ето, там е синята идея-където настоящето срутва  Европата- при заключените кенефи в учрежденията и малките човечета. Синята идея е борба за култура –за тотална култура-на бита, поминъка, на живота отгоре-надолу. Като принцип на херменевтиката. От малкото-за голямото, нагоре. Пронизва реалността и я материализира. Синята идея е направена за човека. Да го въздига-до най нагоре. Но не за човека, дето синца му знаехме името, както беше при соца. 

 Лично за мен тя започва с възможността да кажеш на черното- черно, на бялото- бяло. Смелостта да наричаш нещата с техните имена и да освободиш съзнанието си от евентуалните последствия, със себеотрицанието на родител-щото и преди, в психиатричните клиники на системата, това си беше свободно. Да се бориш за по-добър живот срещу сенките на миналото в нас. Да имаш възможността и достойнството да отстояваш първом собственото мнение, сетне общочовешките ценности, барабар с произтичащите от тях задължения. Да се бориш за справедливост-защото политиката е израз на справедливост-казва Аристотел. Да се бориш с 50 годишното скитане пред Ханаан. Когато крещят унищожените ни възприятията и понятия, срутените ценности на дедите ни, в които са ни възпитавали и наследствените сетива за оцеляване. И нещо много важно. Желанието за промяна, многократно измамвано, лъгано и обезценено, неизместено от борбата за оцеляване, която водят мнозинството от заразените- със синята идея, не с червената. Но това трудно би го разбрал човек, живял навън-или интелектуалец от жълтите павета. Може, ако вземе рейса за Видин, сетне трена за Кърджали. Когато отиде на битаците в някой български град, или се поразходи из някой панелен квартал. Панелно е и мисленето ни-но няма как да е друго. Добър-лош, наш-ваш и.. най-важното- сковано от атавистичен, втълпен в гените ни страх. Страхът от миналото, с неговите сенки, се замени със страх за поминъка, за хлебеца. Методите на ДС от миналото, заместени от не по малък арсенал от методи за икономическо и всякакво забиване, прилагани от разполагащите с власт и пари. Страхът изяжда душата. А идеята е дух. Страхът материализира идеята-това вече го видяхме като реалност. През нашето. И сетне. 
Турете малко и „демократични партии”, издигащи решени на друго място и приближени на лидера хора, обикновено с посрано реноме. Посолете малко с отговорност.(Кога спечелим-ние, аз; кога загубим-нали всички така решихме, вие) Сега сложи малко алъш-вериш(всяко нещо се спазарява) Риъл политик.
 И ще получите реалният колор на синята идея днес. 
Синята идея донесе на едни лъскав живот, но маса други заби. Той е като футбола-мнозина играят, звездите са малко.Звездите са едни и същи-несменяеми. Нищо, че са тромави и едва ходят. Щото годините си вървят и костюмчетата им отесняват. Диалектика. И победата на идеята се отлага за бъдещето-както през десетилетията досега. Настоящето е на другите.Както цял живот сме я карали. Утре ще живеем..Или ебем ти идеята…Не му върви на това понятие-все го взривяват. Отвътре.