Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2008 16:13 - Оставката на министъра
Автор: zemaria Категория: Политика   
Прочетен: 5764 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 30.03.2008 21:14


В  една студена мартенска съботна утрин мазен сребристосив мерцедес шпореше магистралата на север със скоростта на излитащ самолет. Един слаб, посивяващ мъж на задната седалка пушеше шестата си цигара „Давидоф" и се мъчеше да чете нещо по лаптопа, когато телефона му извъня:
-Къде си? –избоботи мъжки глас в слушалката.
-Пътувам за Прованса-отговори му с досада мъжът
-Къде точно, искам да говорим-настоя гласът отсреща
-Село Чатмъ,
-Колко време ще се бавиш там?
-Малко. Патрон съм на едни борби, вероятно до ранния следобяд, сетне курбан-нали знаеш..
-Ясно- но те искам утре  в седем при  мен.
-ОК, бос, дай нишан да се подготва, нещо анонс?
-За нашия човек ще си говорим. Знаеш кви ги надроби..
-Ясно, бай-мъжът затвори телефона и въздъхна.

Не вървяха добре нещата.Човекът се беше  омазал до ушите, както постоянно му се случваше. Лошото е, че стана  прекалено силен. Оставиха го без контрол, въпреки, че си го знаеха. И сега?

Запали седма цигара и присви очи.
Мазните борби "Емексиз Пехливан"-местен митичен катил, се провеждаха за четвърта година под патронажа на мъжа. Парите идваха от верига наши фирми, със седалище София, но с пропагандна цел официален спонсор беше местен бизнесмен, комуто беше бактисало от алаи до столицата.  Само,  че борбите бяха утре, а мъжът нямаше никакво желание да остава за тях. Всъщност, целта му беше ходжата от Чатмъ.

Нямаше човек, който да не е чувал за  ходжата от село Чатмъ. Не беше истински ходжа, само беше учил Корана, но всички му викаха така, защото си го беше заслужил.  Беше висок, снажен и синеок четиридесетгодишен мъж, с бяло открито и приветливо лице. Към поляната пред тях се стичаха отвсякъде каруци с куцузлии, парясници, болни, недъгави и всякаква сган, очакваща помощ. Бай Мехмет не връщаше никой и помагаше, колкото Аллах разрешаваше, разваляше магии, лекуваше с билки и виждаше в бъдещето. Но най голямата му слава идваше от развалянето на магии- там равен  нему нямаше. Гледаше  в определи дни в седмицата: в тези дни сутрин ставаше по тъмно и се хващаше за къщната работа-нивичката, животните, но му тежаха очакващите погледи на мнозинството отвън. Претупваше я надве –натри, защото нямаше как да им обясни, че не можеше да приема когато на тях и на него му се иска. Отнасяше се сериозно, но и Аллах не го забравяше; щом си свършеше работата, хапваше набърже, умиваше се и се молеше дълго и искрено. Тогава му идваше дарбата, Просветлението. Проглеждаше, светваше му и нещата се редяха изотвътре. Щом събуваха калеврите си преди да влязат в ниската му собичка, той вадеше пусулка и преди да попита как се казва бабата на нещастника, един глас му нашепваше всичко. Сетне редеше йероглифите, начело на хоризонтални и вертикални линийки, и цялата съдба на чиляка му излизаше като на длан; знаеше къде му е муската за зло, къде му е болката и мислите му идваха от само себе си. Често даваше листче, изписано с арабски заклинания, което трябваще да се постави във вода, която да преседи три дни и да се изпие, а с останалото да се умие „Ама как, ходжа, няма ли да се разпадне пусулката? Няма ли да се разтвори мастилото?" –не вярваше несретникът. „Няма, няма ", успокояваше го бай Мехмет. И пусулката не се променяше хич, а само се въртеше над водата.. Бай Мехмет  сам не знаеше как става това, но то беше факт, идваше му отвътре и славата му растеше. Но никога не правеше черни магии, никога не правеше проклятия и зло. Пари вземаше, кой колкото му даде- не правеше хаир за пари , защото знаеше, че Аллах дава, Аллах взема.

Беше от дните за гледане, но на него не му се гледаше-имаше дълбок дерт. Оня ден при него идва кметът и шефа на областното ДПС. Предупредиха го, че щял да дойде някакъв много голям човек, да го приемел и да внимавал с него. Това изобщо не притесни бай Мехмед, защото големци идваха почти всяка седмица и той изобщо не им се церемонеше. През нощта  сънува ужасен сън, който се повтори и снощи. Страхуваше се дори да си го припомни с цялата мощ на дарбата и въображение си и предпочиташе да го забрави, но усилието му  оставяше дълбоко вътрешно безпокойство. Истина ли беше сънят, както винаги, като част от дарбата му, видение ли беше, или обикновен сън. Въпреки горещите молитви отговор не дойде и той  ходеше унесен, на ръба на реалността. Жена му го усещаше без думи и сякаш и тя виждаше картината на заминаването им от гарата в Червена вода, която беше в ума му и виденията, и другите- с  лагерите, мизерията, униженията, плачът на жените и  грубостта на пандурите. Но как, това беше минало, това го бяха вече преживели!  Какво общо имаше тук то, та сега така натрапчиво излизаше отново. Жената  само  плачеше и  го гледаше с ням въпрос и очакване, а той не можеше да  й каже нищо. Нищо не му прошепваше гласът, въпреки моленето, постенето и желанието му.

Когато пилотната кола влезе по разбитата кална уличка на края на селото, където живееше  бай Мехмет, той беше отишъл да прибере кравата от паша.
Откъм чешмата, в края на поляната, се зачу глъч. Видя в далечината един слаб, поприведен мъж, облечен в елегантен костюм и цяла кохорта от местни големци, озовали  се кой знае как там, които го гледаха със страхопочитание, докато мъжът им говореше. За какво, бай Мехмет не чуваше,  тъй като оня говореше тихо, но нещо му подсказа, че този мъж  ще му донесе някаква вест, свързана с неговото безпокойство, че е много важен за него и ще се случи нещо. Даже, ако се довереше на дарбата,  щеше да е  лошо.
„Аллах, дай ми сили да понеса всичко"- промълви бай Мехмет и тревожно запремята седефената броеница, която му беше подарила една местна министърка.

Излезе да посрещне гостите на вратата. Свитата остана пред оградката, а само мъжът  поздрави тихо и делово влезе вътре, но не изу марковите си кондури, докато пристъпи  в ниската одая на бедната къщурка.

-Нищо не казвай-вдигна ръка Мехмет.

Мъжът го погледна остро и изпитателно, но със стаено притеснение.

В този момент ходжата изпадна в транс. Очите му се изцъклиха и обърнаха нагоре и навътре, от устата му с  непознат и твърд глас  се разнесоха думи, рисуващи картини.

Когато бай Мехмет дойде на себе си, видя  как мъжът извади от портфейла си зелени банкноти и ги остави на масичката и пребелял като смъртник, се изниза навън.

-Към София, чабук, чабук-нареди на шофьора си.

По целият път той не обели дума, само палеше цигара от цигара и от време на време сръбваше от плоско шише дъмпъл. Изключи телефоните си,  нареди на секретаря си да отмени срещи, кьор софри и уговорки  за вечерта с елитни проститутки. Седна в една полутъмна одая на сарая си и се нальока, докато заспа на масата. Не сънува нищо, което и беше целта на упражнението. Или твърде малко - депутати, пеещи „Боят настана” с оцъклени очи, кофите с изпражнения в килията на „Майор Векилски”, свистенето  на снайперистки куршуми.

 В тайното сепаре на ресторант „Монтерей”  отдавна го чакаха. Мъжът влезе и поздрави делово

-Айде бе, откога те чакаме- поздрави Старият.

-Да не ви губя времето, другари-окашля се мъжът, докато пресуши на екс уискито си.
-Кажете на Момчето, че от мен  Запалко е офф. Вие му кажете, щото няма да ме разбере. Инак, ако се инати, няма да ни смени Катило, както е по план, а направо Предателят. Кажете и на Момчето и на  Запалко, че  така, лично на тях  им правя добро. В противен случай-знаете кво ще стане, нали..

-Де не си говорил с  духа на Ванга  или на Добрев-бъзикна го Старият. Останалите слушаха като окаменели. Предателят беше новото име на Фотографа.

-Не, на Начев-отговори му през рамо, докато се отправяше към вратата Мъжът.

На другия ден заглавията на вестниците бяха  еднакви-и буквите, с които пишеха, също.

 

 



Тагове:   оставката,   министъра,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Готин разказ
30.03.2008 20:29
Само дето нямам инфо за Фотографа. Кой ли е той?
цитирай
2. zemaria - Кой ли ще да е?
30.03.2008 21:01
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=791682
цитирай
3. анонимен - Eisblock - Много приятно за четене!
31.03.2008 17:26
Радвам се, че открих блога ти, Земария.

Дерзай!
цитирай
4. verolom - Задобрел си, брато. Много. Това и ...
31.03.2008 22:25
Задобрел си, брато. Много. Това и песньовката от предния пост са един път!
цитирай
5. анонимен - hmm
20.04.2009 15:03
изключителен раззказ, наистина.казвам го, защото разшифровах Езоповия ти език.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zemaria
Категория: Политика
Прочетен: 4945741
Постинги: 485
Коментари: 3107
Гласове: 7250
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031