Не помня  дори от соца-щот не съм бил жив по времето на Трайчо Костов,  за  по тотална кампания за омаскаряване на някой  и по мащабно, по гьобелсово,  внушение за вина. След всичко, което слугинажната преса написа по адреса на Валентин Димитров  се създаде катастрофично обществено  очакване за вина и мъст. Още от началото на  тази пропагандна кампания дъхаше на поръчково, под натиск на ЕС мероприятие,  за отбиване на номер и пара през свирката и  търсене на изкупителна жертва(поредната)  чрез едни не дотам качествени  изпълнители.

  Фактите са:

-бяха арестувани  показно няколко човека, а основният обвиняем прекара близо година в ареста.

--беше организиран страхотен медиен шум, създадоха се специални екипи от топ прокурори, които захранваха периодично медиите със сензационни разкрития за огромни далавери. „Затова е скъпо парното, обикновени хора-щот тези синковци ви крадат”-беше пропагандното  послание

-бяха им повдигнати безброй обвинения, които се спихнаха едно по едно- а върху главният обвиняем, седял година в ареста, днес  висят няколко дела.

Присъдата по  първото  дело днес, както отбелязва един форумец, прилича на финансова революция от типа на френската ВОСР и народен съд срещу всеки, който е имал нещо по банкова сметка, различно от ипотека или кредит.

Добри Божилов-племенник на един от задържаните, отбелязва изключително точно, че "Валентин Димитров е осъден на база на остатък от тоталитарен закон, който прави всички избягали в чужбина българи- престъпници. По същата схема всеки от 1 милион души емигранти е престъпник, защото има недекларирани сметки в чужбина. Прокуратурата се издъни до мозъка на костите си в разследването за Топлофикация и сега се чуди какво да измисли само и само да не се срути напълно всичко пред общественото мнение”

 Ето, тези въпроси трябваше да си задава българското общество и медии след многобройните през последните две години примери  на съдене по презумпция от соца и изпълнение на  политически поръчки  за търсене на бушони под външен натиск,  или  нещо  далеч по опасно. Съдене под натиск на общественото мнение, естествено манипулирано- или не.  Доказателствата срещу този човек  трябваше да се гледат под лупа и при широко обществено внимание от правозащитни организаци и български и чуждестранни медии.. За да не се изживява като борец за свобода-ако изобщо е виновен.  Защото утре пак ние ще плащаме присъдата от Страсбург, а не набедените за  "много печени" млади топ  прокурори. Видяхме ги тях  от случая Стоев, както видяхме и юпитата на Симеон, дето щяха да оправят Българията.  Защото върху съдът може и да има натиск  да го осъдят, за да се  предотврати насрещен процес и  спихване на цялото мероприятие. И така  да  се реабилитират порочни практики. Утре с вас като жертви. Но не е въпроса само за Страсбург-въпросът е за стила, който дори и там вече отлично знаят. На революционните трибунали.

Което вече е друго и се нарича

съветска власт.

Защо тогава прецакахме електрификацията? И кво, ся, имаме съветска власт, но  без електрификация?

Това ли иска Европа от нас?

Как бе приятелю...Нали ще строим новата АЕЦ Белене...?

Познавам хора, които попаднаха в ситуацията на В. Димитров, и видях сравнително отблизо как точно работи електрификацията. Всички усилия се хвърлят в показни арести и гръмки изявления на длъжностни лица, което, да речем, не е нито изненадващо, нито толкова чак осъдително. Това, което ме изуми обаче, е пълната липса на жеалание и елементарно усилие да се води следствието. Вместо това всичко е съсредоточено в репресивната машина, в това, че те (някои си те) имат власт, а ти (лично ти) - не. Така, ако нямаш късмет, те тикват зад решетките и те държат колкото им е кеф без дори да те разследват. Обаче не те пускат заради "високия обществен интерес", а накрая може и да те опраскат по някое абсурдно обвинение - какъвто е и случая с Димитров. Пусти обществен интерес...