В помощ на проамериканските пропагандисти и слугинажа

Смятам, че косовският конфликт е доста по-различен по произход, развитие и съвременна история, защото Косово е единствената територия в Европа, в която в продължение на близо 10 години има много силно международно присъствие, която се управлява всъщност от международната общност. Косово беше фактически загубено за Сърбия преди реалното провъзгласяване на неговата независимост. Няма еднакъв случай по отношение на замразените конфликти, от които модел да се пренесе механично върху други ситуации.

Ето, нека сравним Косово и Приднестровието - съвсем различни по своя произход конфликти. Докато в Косово конфликтът датира, ако щете от 80-те години, когато беше отнета автономията на Косово с население от 90 процента албанци. Това радикализира процеса сред косоварите. Мина през тотално етническо прочистване от страна на сръбската армия и паравоенни сили, през 1999 г. намеса на НАТО, международен протекторат по същество с мандата на ООН, международни мироопазващи сили - всичко това логично доведе до тази реалност.

Докато в Приднестровието конфликтът е съвсем различен. Ако погледнете състава на населението, той много прилича на състава на етническите групи в самата Република Молдова като съотношение между молдовци, руснаци, украинци, българи впрочем и това е доста по-различно. Това не е конфликт етнически по своя характер, а по-скоро политически, като последица от разпадането на Съветския съюз. Там виждам и позитивно развитие в последната година. Различни са също така и конфликтите в Южна Осетия и Абхазия. Един от проблемите пред международната общност е да се намери единен знаменател решаването, единен подход,

Сергей Станишев.

Южна Осетия

На 10 ноември 1989 г. съветът на народните депутати на Юго-Осетинската автономна област на Грузинската ССР приема решение за преобразуването ѝ в автономна република.

Върховният Съвет на Грузинската ССР постановява, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжават Цхинвали в кръгова блокада, която продължава четири месеца. До въоръжени сблъсъци не се стига.

На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласява Република Южна Осетия.

На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР приема решение за прекратяване на осетинската автономия.

На 11 декември 1990 г. в Цхинвали в междуетнически сблъсъци загиват трима души. Грузия въвежда в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали са въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. Сблъскали се със съпротивлението на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, след три седмици те са принудени да оставят града.
През цялата 1991 г. продължават периодически въоръжени сблъсъци. Започва поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. В Цхинвали започват да се бият доброволци от Северна Осетия и казаци.
Грузинските сили контролират стратегическите височини около Цхинвали и осъществяват обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви. Това така и не помага на грузинците да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които изпитват остър недостиг на оръжия и боеприпаси, действат в малки диверсионни групи.
След разпада на СССР Грузия получава на свое разпореждане военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което ѝ дава военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия са прекратени след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия и на 14 юли 1992г в зоната на конфликта са въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона (руски, грузински и осетински).
Общо за периода декември 1990 до юли 1992 в резултат на конфликта в Южна Осетия са убити от 2 до 4 хил. души

Референдум за независимост от 2006 година

На 12 ноември 2006 г. се провежда референдум за независимост от Грузия паралелно с избори за президент. На референдума за независимост гласуват 99% от 55-те хиляди избиратели, а за президента Едуард Кокойти – 95%. Референдумът не е признат от международната общност

Ескалация на конфликта през 2008 и интервенция на Русия

В началото на август 2008 година конфликтът ескалира. На 3 август Русия предупреждава за опасност от конфликт с „големи размери“. След продължилите месеци наред взаимни провокации, в нощта на 7 август грузински войски навлизат в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта
Въпреки началото на Олимпийските игри, когато е прието да не се воюва, тренираните от американски военни грузински сили, бомбардират няколко часа град Цхинвали като очевидци твърдят, че жертвите сред населението са хиляди. Разпространени са данни за жестокости и към мирното население от страна на грузинските сили, включително подпалване на храмове с хора, укрили се в тях
Необходими са часове на руската армия да се придвижи и в ранния следобед над 150 танка и бронирани машини от 58-ма руска армия преминават руско-осетинската граница при тунела Роки, и се насочват към Цхинвали

източник-уикепедия

Косово

През 1947 година, след въвеждането на комунистическия режим, се приема новата Конституция на Югославия. Според нея правата на сръбските автономни области се изравняват с тези на републиките.
През септември 1990 година, след падането на комунистическия режим, Сърбия приема нова Конституция, с която премахва автономиите на областите Косово и Войводина и прекратява дейността на техните законодателни органи. Двете досегашни автономни области вече нямат самостоятелност, а влизат в състава на Сърбия.
Тези решения на официален Белград обаче не спират исканията за независимост
На 5 юли 1990 година албанските депутати в Скупщината на Косово провъзгласяват областта за “Република Косово”. След тази дата пропастта между албанци и сърби нараства още повече.
През 1992 година непризнатата от Белград “Република Косово” избира свой президент – Ибрахим Ругова.
През 1993та в Македония е създадена Армията за освобождение на Косово или АОК (на албански:Ushtria З lirimtare e Kosovл s или UЗ K) Тя е е терористична организация на етническите албанци в Косово, която в края на 90-те години на 20 век се бори за отделянето на провинцията от Сърбия. Югославските власти, както и западните правителства (преди 1999 г.) определят АОК като опасна терористична организация
АОК започва партизанска война и терористична кампания, която се изразява в постоянни бомбени и огнестрелни атаки срещу югославските сили за сигурност, държавни служители, граждани, които открито подкрепят националното правителство, включително албанци, които не симпатизират на АОК.
През март 1998 г. части на югославската армия се присъединяват към сръбската полиция, за да се противопоставят на сепаратистите с военна сила.
В началото на 1998 година Милошевич изпраща свои войски в Косово, чиято основна задача е да се преборят с АОК. Сблъсъците между сръбската армия и АОК са ожесточени и причиняват смъртта на хиляди цивилни косовски сърби и албанци, много от тях напускат провинцията и се заселват в съседни балкански държави
В края на 1998 година НАТО отправя предупреждение към Милошевич – да премахне своите войски или страната ще бъде бомбардирана. Следват тежки преговори между официалния представител на САЩ за Балканите Ричард Холбрук и президента Милошевич. Те обаче завършват без успех и бомбардировките на НАТО стават факт на 24 март 1999 година. Военните удари продължават 78 дни, след което в Косово се установява мисия на ООН

Източник-Уикепедия и Натиснете тук

Много полезен постинг. Ето още информация за региона:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3029&sectionid=5&id=0001301