Айдеее, в Русия съм, в Русия. Чак се учудих, че толкова късно се появиха подобни писания. Това  е разработка на военните, Ванко. Плаща им се отвън-няя начин, както ни плащаха и на нас да бутнем Жан и да мръзнем през януари. Авторът на постинга, разбира се, тогава го е нямало с нас. Той на масови мероприятия не вярва, защото знае, че всичко е  лъжа и измама-част от голямата игра, в която нищо не зависи от нас, дребните риби.
Обаче така се минава-аз си купих една кола с парите,  които чичко Шорош ми даде,  за мръзненето ми тогава.

Вие кво си купихте?

Мислел си, другарят,  видите ли, че някой употребява учителите.  И него щяха да го употребят, ако вземаше 300 лева-защото употребата зависи от вложението.. Само че авторът не взема такива пари-да е жив и здрав(и Сашо Божков не ги взема) То е ясно-употребяват се хора, които земат триста и по-малко лева. Той не е абдал, като тях-той е тарикат и тези пари са смешни за него. За да си тарикат, трябва си скептичен, да знаеш, че всичко е далавера, да си циничен и цинизмът да те е изтъкал изцяло, защото това е рисунъка на истинския социалистически човек. Трябва да си акумуш-но това включва цял арсенал от качества-на нищо да не вярваш, всичко да осмееш, защото зад всичко седят играчи и тарикати, които си пълнят гушата от наивността на абдалите.. Два са  обществените типажи от памтивека-тарикати и балами.

Баламите са с по триста лева-наречете ги лузъри. Днес те стачкуват, борят се за коматеца.. Тарикатите ли-ми те са солта, за тях са готините мадами.. Те са тези, които живеят от потта на баламите. Но имат правила -вземаш си своето и не се бъркаш на другите тарикати, тези на теб. Така е устроен светът-

винаги да има по голям тарикат от теб.

Световният заговор на големите батковци е най отгоре-те движат нещата; има нека тайна вежа-пееха Бело Дугме*. знаете ли защо стана хит-ами защото тези, болшинството, които реват с пълно гърло, че има нека тайна вежа за све нас, мислят точно това.  Защото е по лесно. То е вариант на бягство от свободата, на бягство от отговорността.

 Така са мислели и младите есесовци точно преди 70 години("Ние, германците, сме толкова щастливи. Ние сме свободни от свободата.")

Така е мислел преди повече от трийсет години и героят на Георги Марков Петко от есето „Освобождението от свободата” Само, че толкова много сме писали за това последните години, че чак е неприлично да пишем пак за него.

Сашо Божков харесва автора на постинга. Няма как да не го харесва-щото са от една порода. Същата, която прецака ланшното студуване. Аз също го харесвам, когато не пресолява манджата с цинизма на соцтарикатите.. Въпросът е друг.

Първо, такива писания лишават хората  от надежда." Дори когато сме готови да загинем, съпротивлявайки се, за да не бъдем просто избити, импулсът да се борим идва в по-малка степен от нашата себичност и в много по-голяма от такива неосезаеми, нематериални ценности, каквито са традицията, честта (дадената дума) и преди всичко - надеждата. Когато надеждата е напуснала хората, те или безуспешно се опитват да избягат, или се оставят да бъдат избити без никаква съпротива. Като замаяни те ще си останат до края вкопчени в живота"-пише Хоффър. Като евреи пред газови камери, като мужици в Колима.

Въпросът не е дали автора е прав-щото той няма как да е, с такава концепция-тип в" Русия съм, в Русия," построена с тухлите на байганьовщината, ошлайфани със соцтарикатски скепсис.  Въпросът е, че когато трябва да подкрепим гражданското общество със всички сили-защото дори последният метек  се бунтува, когато са нарушени правата му или е поставено съсловието му на ръба на оцеляването, той ни пробутва  отровна лимонада. С ясното съзнание, че ние сме жадни именно за нея-  още Паскал, пише, "всички хора по природа се мразят един друг"-но днес ние ще си седим в къщи зад прозореца и ще гледаме как абдалите се борят  за правата си, и от там за нашите. Ще чакаме друг да го направи това  гражданско общество. Някой като автора и Сашо Божков, които ни препоръчват-я да видим какво:

Който не подкрепя стачката на българските учители подкрепя политиката на Станишев

Същата, която не му позволи да си изпълни обществения  договор между власт и граждани.

Ерго, който не подкрепя стачката на учителите, е против правото на гражданското общество да настоява за спазване на обществените договорки между него и властта, но и срещу  протестът, като основен камък, изграждащ  гражданското общество

Ерго, който не подкрепя стачката на учителите е против гражданското общество, против демокрацията, против разбирането й ,че тя е колективна борба за по добър живот.

Такива хора не заслужават демокрацията или не могат да бъдат при  свободните хора-те, понеже са големи тарикати, искат да са от другата страна на барикадата-там, при големите батковци, държащи хляба и ножа.

Защото няма как да не дойде, именно при такива моменти, време разделно. При тарикатите или при гражданите.

А  свободни граждани, или роби?

Нали се разбрахме-полисът, обществото, още от древна Гърция до наши дни, се е управлявало от общото събрание на свободните хора.Нямат място там робите..

"Когато непочтителният интелектуалец си свърши работата:

"Най-добрите са без убеждения, докато най-лошите - изпълнени със страст и напрежение.

Безспорно иде откровение,

Безспорно иде второто пришествие.""-пише пак Хоффър

 =============

* Ima neka tajna veza
Za sve ljude zakon krut
Njome covjek sebe veze
Kada bira sebi put


Ima neka tajna veza
Tajna veza za sve nas
Ima neka tajna veza
Tajna veza za sve nas