Не съм писал отдавна и ми се ще да избълвам впечатленията си набързо.За скандалите около ДАНС, статията на Юлиян в Дневник за живота на заем,  последните социологичеси проучвания на НЦИОМ за електоралните нагласи, филмчето по сателитното БНТ днес по обяд за българчетата, учили в Харвард и работили навън, които правят сега бизнес тук, за смисълът да се остане и бачка в Бг-то. И понеже няма как общественото да не се впише в личното, към тази галимация трябва да притуря и посрещането на мои близки от Щатите и впечатленията ми за просперитета на махалата по време на разходките на псенцето.

Ще се опитам да сготвя гювеч от всичкото това, па белким нещо стане. И дано не като
при  Йоан 15:12: „Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега”

 Смисълът  от намярата”да седим тук” идва от осмислянето на нещата през нашата камбанария. Сядаме и мислим: ”ще се оправя ли, аджеба,  тук или да хващам пътя.” Тук болшинството заюсва в първото лице. Трудно схваща невъзможността на правилото, че собственото оправяне е функция на общото. Всеки иска да прецака системата, защото, разбира се, е тарикат. На него няма да му се случи общата закономерност. Затова и кара като луд в насрещното и не спазва никакви правила. Куриозното е, че на пръв поглед е прав. Улиците са пълни с мощни джипове, в големите градове  почти не се движат  двайсет и повече годишни таралясници. Строи се с бясни темпове. Кръчми и курорти са фул, а  по булевардите ходят само  манекени на модни къщи от цял свят. Откъде пари, ве, аланкоолу? От заеми, които ще плащат внуците-казва Юлиян. От парите на гастарбайтери-казва друг- зад всяка модна дрипела и битова придобивка седят сълзите на един нещастник навън; от бизнес, ще каже успелият българин. То, ако се съди по нашите мнения, синца сме успели, почти колкото Доналд Тръмп, нали. Никой няма да каже-не ми стигат парите. Темата  лични пари и доходи  и това как се вписват  те в пазарната реалност е табу. Остатък от соца, когато всички вземаха по триста лева, а правеха вили  и даваха луди пари за лади. Всеки е тарикат и всеки лъже общото, социума и себе си дори- и се оправя поединично.

Всички реват, че  поскъпвало всичко, а заплатите не мърдали, но почти във всеки вход на малките кооперацийки слагат външна изолация, а пластмасовите дограми станаха обичайни и за бедните къщурки.

Ще кажете, това е индивидуалното ни оправяне, което пък тика напред нещата. Само, че почнаха да ни слагат стълбове за осветление, оправиха улицата, харчат пари за благоустрояване. Скепсисът ще опонира-щото идат избори. Да, ама избори имаше и досега-петнайсет години никой нищо не стори. Някой е намерил едни пари и ги харчи за наше благо. Похвално.

Няма спор, че отвън се вижда един раздвоен образ. Между това, което виждат очите ни –променената за по-добро действителност и това, което виждат другите –тези от ЕС.

 Те не знаят, че ние така си я караме от край време. И се оправяме.

На макрополитическо-обществено ниво отдавна сме фалирали. Като строеж и здравина на основите на държавата. Като политически партии, гражданско общество, обществен договор и всички глупотевини на Джон Лок.

Момчетата от Харвард, обаче, които се върнаха тук, не мислят така. „В Америка само бачкат, а аз искам да намеря оптимума между работа и живот.” Те си гледат бизнеса и засега са добре. Политиката е нещо, което не ги касае, то е макронивото, което е далеч-също както техните колеги от другите страни.  А ние всички на микро ниво декларираме благоденствие. И май не лъжем-огледайте се.

Те ще бъдат нашето бъдеще. В което неминуемо ще се сблъскат с бай Стамат. Те, обаче, имат могъщи съюзници. В лицето на момичето, което седеше зад мен на опашката за плащане на нета и отстъпи ред на възрастния мъж с бастун. И на момчето, което спря вежливо на пътеката и махна с ръка да минем. На все по увеличаващият се брой момчета и момичета, учили и бачкали навън, които, идвайки в Бг от странство, се възмущават от просташките обноски на униформени, на мърли-чиновнички, които трябва да си вършат работата, а намусени, като при соца, я забатачват; които ти губят времето и нагло запълват кресла, в които трябва да са другите българи. На мръсотията, която сме създали повсеместно. „Ние сме свикнали на вежливост, на етика и усмивки”, а тук ни посрещат със загубен багаж и „Да си бяхте седяли там, нямаше да ни отваряте работа”

Новите българи. Те идват променени от външния свят, където се бачка здраво, но и всички спазват правилата, защото се уважават взаимно. Обноските и езикът, освен че издават, но и оформят манталитет, който пък оформя реалност. Вежливостта  и  уважението са и съпричастност към общото-с нея се почва. Без тях си оставяш простак,  макар и цар на простаци, на бедно, мърляво племе, живеещо в кочина.

Имат, обаче, и мощни врагове насреща си. Старите българи-останалите. Често те са и  млади. Те предимно живеят-за целта  бачкат другите, баламите, обратно на Америка, затънала,  закономерно в ужасна криза, тип "Чудят се дали да си позволят четвърта кола." Там живеели на кредит и само блъскали.  Ще  познаете  старите на външно ниво по мобилния и возилото(искат  всичко и веднага), а сетне и по обноските. Но може да се заблудите, затова-по говора: ” Думи, само думи, едри лепкави петна”. Примерно като в скандала около ДАНС. „Говори се за нещо и че нищо не е то, друго, ужким нищо, всъщност нещо то било”. Но този резултат  ви го казахме още като ги създаваха..

Към старите са елитът, на който ние, досущ тъжното  старото пано от песента, не свикнахме, но и си го търпим с мълчаливо отвращение. Медиите. „Умува се надълго върху малките неща, едрите с досада се отблъскват настрана, бързо, дайте две кафета да говорим, да не спим”

Старите държат и двете нива.

Резултатът от сблъсъка –предизвестен. Който се съмнява-да види социологическите проучвания(но ние и за  това сме писали напоително). Те вещаят общото бъдеще, макронивото( нарича  се политика), в което вие ще вписвате вашето(бизнесът, от който ще забогатеете). Като не забравяте, естествено, че и при войни и огромни кризи има хора, които забогатяват. Но болшинството…

Ама нали сте тарикати.

полузаспало през ред, отпред назад и отзад напред и ми се мотае една идея за преди лягане, та за лека нощ де - всичката тая простотия и тарикатлък още за кратко ще бъдат......
наче и аз недоумявам - заплати ню-ню пък разни придобивки за хиляди.... брех може пък да са финансови гении хората.... нещо като успелите българи, строители на съвременна България...

опитва се да ми изпълзи една антитеза - че манталитета ни тарикатлъшки и просташки няма да се изкорени и даже няма да се промени, просто ще се замаскира, като и днес вече могат да се забележат такива скрити лимонки - работяги, костюмарчета, културни и вежливи хора,

ама ще лягам да спя и ще си остана с идеята за началото на края на социалната ни уродливост.... а и все пак така се спасиха повечето българи от крайната бедност - с присвояване на това-онова и андрешквощина....
при по-добри условия ще се очовечат... или пази, Боже, сляпо да прогледа....

решавам,че нотабилите ще надвият над дъбилите в близко бъдеще

лека ми нощ!