Блогът на zemaria :: За кожата на един генерал

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.05.2020 13:06 - За кожата на един генерал

Автор: zemaria Категория: Политика

Прочетен: 1288 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.05.2020 14:43

Едно интервю разбута задрямалия кошер на българската публичност. Една, доскоро никому неизвестна телевизийка, събрала изгонени от тук и там екс медийни звезди, се бори за място под преситения медиен хоризонт. Една добра , но доста спорна журналистка, се бори за хляб и рейтинг. Преди седмица-две, едно момче гостува с баща си при Крум Савов и помоли водещия да му даде няколко минути от неговото предаване, за да води рубрика . И Крум каза: "ОК, съгласен съм, не искам от теб нищо. Но добави тихо: "Само,че нали се сещаш, трябва да гониш рейтинг". Аз , разбира се, не проследих какво стана с него, защото вече имах идея за нещата в тази тв и това предаване за спорт, когато спорт няма. Крум, поне, не претендира да е капацитет по всичко-но се налага.

Та да се върнем на нашия разказ за таз добра и спорна ексзвезда на екрана и нейното интервю. То мина, както всички знаете, със скандал. С един доктор, хирург, ръководител на щаба. Човекът не издържа и си тръгна. Толкоз. Две думи за човека. Навън го наричаме спасител на България, защото правим разлика с нашата действителност-има я в статистиките. Тук го наричат фатмак.

И цялата медийна мощ на прогресивните уж бг медии(111място в света) застана на гилдийния бруствер, за да брани свободата на журналистите да унижават и малтретират вербално публичните личности. Затова това интервю е знаково, и всички медийни шамани, като Гого Лозанов, Капки, кристи, Оф нюз, Дневник, като минеш през жълти и хибридни сайтове, -синца се чувстват призовани да участват в побоя. Защото интервютата трябва да бъдат милиционерски разпит от ранния соц и никой да няма мърдане, а уважението към човека няма място в него. Нуждаем се от информацията, която разпитвания гад стиска. Той не е човек с достойнство, а публична личност-тоест, пленен чужд офицер. За обществото го правим, викаме, то иска да знае. Не можем да го държим 6 месеца в килия -хората искат сега, веднага. Имаме утре брой, предаване. Трябва да проговори веднага. Да се подготвяш старателно и да задаваш умни и смислени неща-това е труд, време, възпитание, интелект. Загубена кауза. Какво правим-ами всичко от арсенала на милицията(боят, засега, повтарям засега) не е приемлив, но ако нищо не помага, може един шамар. Серия бързи въпроси, важното е да са бързи, без значение какви, да има темпо, да няма време да мисли и е чудесно да го изкараш от кожата. Ако не издържи-това е върха, получаваме небесен рейтинг. Нямаме вече нужда от журналисти, трябва да се наемат дознатели от милицията. И монтажници на кадрите, после. Днес 111-утре 188. Винаги е по-лесно насила-питайте милиционерите. Каквото и да си говорим, винаги опира до слава-пари(рейтинг). Само,че това ли е ролята на медиите-да изкарват пари, или да възпитават обществото? И милицията ли е органът от който трябва да се учим. Затова ли се борихме? Къде е достойнството на човека. Кое е първо-личността или поста. И какво тук значи някаква си личност, па бил той и генерал, свършил си перфектно работата?Конституционното ни право на информация се реализира през медиите, но какво правим, ако те го осигуряват чрез вербален побой над личностите, които трябва да проговорят. Когато целта-информация-рейтинг, е по важна от средствата? Конституционното ни право на информация по важно ли е от правото на уважение към личността.

Нагоре