На Нио, относно спора ни за Дайната


Мисля си пак нещо, по повод 13 февруари. Вече шеста година протича превръщането ни от начално развито гражданско общество обратно в народ, а сетне в поданици. Точно завръщане на триста години назад от това, което са преминали тогава страните от Европата, към която уж принадлежим. Населенията стават народи тогава (17-19 век), когато искат да махат царете и императорите. По сетне народите се превръщат в граждански общества, каквито са днес в Европа. При нас,тъкмо бяхме почнали да ставаме общество и решихме да дадем обратно към "народ". А оттам- в население, сетне тълпа.. Резултатът от това връщане, сторено преди 6 години, беше предизвестен.
Достатъчно е да отворите вестници от преди пет-шест години и ще се убедите, доколко са се променили господстващата комунистическа класа с нейните издънки, управляващи днес. Това са абсолютно живи и реални политически инстинкти, водещи от непроменени черти на нашия национален характер и дълбоко непроменената същност на нравите ни, поради липсващите 300 години. България все няма здравословна интелектуална и институционална среда, която да ни предпазва от подобни неща. Чалгизацията на българското съзнание, мутризацията на публичното пространство, кагебизацията на българската демокрация и плебеизацията на обществените нрави - това са процеси толкова очевидни, че не изискват дори споменаване. От грубото говорене следва грубо поведение, а следващата крачка е насилието. Когато пак тогаз, преди години, Татяна Ваксберг направи филма "Технология на злото", показващ войната на соцдържавата срещу мюсюлманската част на българския народ, започна срамна история. По цивилизован начин реагира предимно най-цивилизованата част на нацията - младите, които не помнят тези събития и бяха ужасени да научат какво варварство е извършвано от българската държава и то съвсем неотдавна. Че вероятно родителите им са го подкрепяли или са се облагодетелствали от това нещастие. Основни части на нацията обаче злобно мълчаха. Останалите живи лидери на соцдържавата от онова време захванаха, както са си свикнали, най нагло да сипят по внезапно оказали се близки до тях по убеждение вестници. Млъкналите стотици пишман соц учени, които тогава ни обясняваха, че всъщност турците са българи, които не знаят това, се появиха по патриотични телевизии, финансирани от незнайно кой, барабар с пенсионираните десари от онова време, участници в тези процеси, станали вече журналисти и водещи.. Изчезналите десетки хиляди ентусиазирани софиянци, които през май 1989 година маршируваха из столицата, за да скандират подадените им от партийните секретари лозунги в прослава на Тошо и сипят хули срещу "родоотстъпниците от СЕ и Подкрепа", отново се показаха по площадите.. Сетне същите се появиха през ноември 89 да протестират срещу връщането на имената на турците, а сега изникнаха от тъмните ъгли на душите ни от соца, скрил се през демокрацията ни, скандирайки пак същото, под същите или производни знамена. И мина половин поколение време! Никой, разбира се не се покая тогава за своето, колкото и малко да е, съучастие в злото. Нищо подобно обаче не се случи, защото покровителите и инициаторите днес са пак на власт, със техните инстинкти, докарани от същия този регресирал народ. И вместо покаяние-имаме реванш . Обществото на соца, възпитано на казармения принцип "Красотата е в еднаквостта", не позволи на българите за 18 години да проумеят, че красотата всъщност е в разнообразието. Вместо с думи, намеци и обноски почнахме пак да спорим с псувни, хули и каратистки чалъми като поведение. Този жанр се разви пак от тогаз, когато електората се отучи да иска да се говори за програми, а с тикане на юмрук под носа да използва уличния жаргон "Да изцицаме изедниците и си раздадем паричките им", като програма.
.Причината за това е, че гражданското общество е като свободата: отговорно и тежко състояние. Хората, които живеят в него знаят, че нещата се подобряват бавно и със страшно много усилия; че носиш съзнателна отговорност за това, което ти се случва; че често трябва да отстояваш принципи във враждебна среда. Тъй като гражданското общество, както и свободата, е бреме, от време на време хората бягат и от двете. А някои, мнозинството-постоянно. Търсят друго състояние, в което да не са разединени, а - единни, в което нещата да се случват бързо и без усилия, а и отговорността да носи друг. Състоянията на единение и безгрижност са прекрасни. Всеки иска така. В гражданското общество хората са разединени, щото вярват в различни неща, мислят и живеят по различни начини. Затова имат и различни политически партии. Всичко това у нас умря с царя,, освен партиите, които са на власт-те цъфтят, защото нито са партии, нито са посредници между хората и управлението, а партийни бюра по труда и кланови организирани банди за консумиране на облагите от властта. Само че - всичко си има цена. Гражданското общество, макар неприятно за по-голямата част от населението, върши поне една много важна работа, за която писал още през 1767 година Адам Фъргюсън, в "Есе върху историята на гражданското общество". Там, където има гражданско общество, има и такива правила, щото въоръженото малцинство от хората да не упражнява диктат и насилие върху невъоръженото (civil) мнозинство. И обратно: където няма гражданско общество, тези правила също ги няма - и хората с оръжие упражняват директно насилие и диктат върху хората без оръжие. Последицата е, че липсата на гражданско общество премахва пречките пред порядките на джунглата: силният да натиска слабия без оглед на закони. Тези неща бяха обяснявани върху декари вестникарско пространство в продължение на повече от десетилетие. Никой не може да твърди, че не ги е чувал. И не знаел какво гласува през 2001ва, 2005 или утре на предсрочните избори. Затова направо цитираме Дайнов от юни 2001ва, с лека редакция в скобите:
„Затова, ако утре се окаже, че - изненада! - държавният апарат е в ръцете на "Мултигруп", улиците се управляват от мутрите, а кардиналът на царя(Станишев, Бойко) е агент на забранената секта на преподобния Муун(или международен далавераджия), никой няма да има правото да се прави на учуден. Нито да вика: "Царя (Бойко)ни излъга!"
Царят (Бойко) няма да е виновен. Това просто ще е историческата цена, която населението ще плати за бягството от гражданското общество - така, както "Виденовата зима" беше цената за бягството от демокрацията, а "Лукановата зима" - цената за бягството от свободата.”
Виждате ли, за какво иде реч. Колко крехко цвете са извоюваните ни права и извоюваната демокрация-целият смисъл на няколко поколения хора. И защо са опасни и най-малките конституционални ветрове, по отношение на правата. Ако сме Италия, Франция-да, приемаме да спорим уседналостта. Но тук-това значи реванш на соца и узаконяване на идеологическа менторска неправда, маскирана като демокрация.. На насилието, което започва именно с това-отнемане на права. На краха на свободата. Но пасаран!
21.02.
П.С постингът е изцяло взаимстван от обекта на спора.

Предложил си един сериозен анализ на социално-политическия ни живот през последните
10-15 г. Да, вярно е, че свободата се оказа тежко
бреме за нашето общество. Вярно е също, че стре-
межът към демоничната еднаквост е все още жив.
Именно тук се крие причината за социорегреса,за който говориш.

Отново влизаш във форма. Липсвше ми само Райх(подозирам, че го позноваш по-добре от неорайхианките Алгафари, Захариева и т.н.).

Само че, текстът е стар. Значи4, не съм във форма. А относно Райх има няколко души, поне, които го знаят по добре от мен. Само че, споменатите от Вас не са от тях-дано и те да са на нивото на тези, които зная.
Днес тъкмо си го препрочитах отново.
"Човек долавя много повече неща, докато скучае, отколкото докато работи, тъй като усилието е смъртен враг на размишлението" Е.-М. Чоран.

Знате мнението на Чоран(много го харесвам) за психологията и психоанализата, в часност за Фройд. Също и къде умира Райх.

Зе,много добре написано,както всичко което съм чел от тебе.
Аз обаче предпочитам сухия, но точен изказ.Не че има лошо да е добре написано.По-важно е да е точно.

Коментара ми е №15.Там става въпрос за липсата на литература, свързана с дясната идеология.Няма къде да се прочете ясно,какво е това дясно или какво е „гражданско общество”.Дайнов тук е само пример и няма значение дали съм прав или бъркам.Дори и да бъркам една птичка пролет не прави.Обвинението ми е към армията интелектуалци определящи се като „десни”.
Във времето когато от медиите и интернет ни залива левичарска пропаганда,а намери някъде изчерпателно разгледани горните въпроси.Има но трябва мнооого търсене.
Това са фактите.Какво значи „тука някакъв си Дайнов”:-)

А конкретно за него не ми се говори,защото ще изгубиш спора:-)
Периода за който говоря е средата на управлението на СДС и няма начин да пише че гражданското общество е „самоорганизация” а не се прави с пари на някой милиардер-антикапиталист:-)
За този период има едно интервю в Про&Анти в което на въпроса как ще коментира ръководството на управляващото тогава СДС това че сме на едно от последните места по индекс на икономическа свобода,отговарят:
„Ние сме социална държава и подобни изследвания не ни интересуват”.
Е такива работи.Тва интернет многу лощъ работа бее.

Има още неточности,ама ще ги прескоча.
Ще ти кажа само за уседналостта.
Гледната точка произлиза от разбирането за държава.
Колективистичната или всевластната Кенсианска държава,като продължение от Хегеловото разбиране по въпроса,определя еднозначно на кой какво да даде или вземе от поданиците.
Либералната теория е за държавата като „обществен договор”.Още от Жан-Жак-Русо,” Държавата е основана на равноправен договор”.Договора съдържа две части.Права и задължения.

Няма права без задължения.

Права без задължения се наричат „привилегии”.Според Русо,всички са равни пред закона и закона е един за всички.
За какво го пиша това?
Дори и да не се спазва,в една или друга степен е залегнало в конституциите на европейските държави.

И по конкретния случай.
Всеки гражданин има право да участва във власта,а има задължения към държавата.
Примерно,плаща данъци,подлежи на мобилизация и т.н.

Hello.
My name is blessing ukwa, iam an africa girl,i read your profile today it was so good to me.i feel you are the only one missing in my entered life so i desided to stop on it and let you know that i am interested to be a friend first.i also believe that coming to you will be a probabilty of meeting that very thing that has been lacking in my entered life.please contact me at my email adress (blessing_1ukwa@yahoo.com) i am a girl with respect and responsible,i respect people also and believe if you contact me,i will give you a full introduction of my self okay. i hope to hear from you soon. Remember, all the darkness in the world, can-not put out the light of a single candle as long as the light of love shines bright in your heart,and (Remeber the distance or colour does not matter but love matters alot in life)
cares for my future love
blessing baby

Вилхем Райх умира в затвор в САЩ, обвинен, че е продавал някакъв елексир.Макар един от най-големите психолози, струва си да се замислим върху това. А Чоран обявява психоанализата в шарлатания, не без основония.

And I was just wodnrieng about that too!

aYWAZQ <a href="http://kxuhlrjtocto.com/">kxuhlrjtocto</a>