Прочетен: 1850 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.01.2008 16:38
Мислех да изкарам есето за милосърдието и да приключим с тази година с нещо по оптимистично- пожелателно, но ха ся, де, човек предполага, а Друг разполага. Взех ,че гледах вчера един сръбски филм, та сетне и друг и сърце юнашко не трае, та едва изчаках да ми поулегнат впечатленията и сядам да споделя
Тне Trap, Клопка(2007)-Сърбия и Ко
Мото(реплика от филма)
„Представях си, ако животът е като филм и да можеш да го спираш и връщаш назад, където си пожелаеш, и да започваш отново оттам, откъдето искаш..”
Един филм на Сердан Голубович (род1972). Ето какво казва самият той "Клопка е семейна драма с елементи на трилър: историята на човек, изправил се пред дилема – дали да убие и така да спаси детето си, или да остави жертвата жива и да вижда как синът му умира. Това е рядко сурова, мрачна и напрегната семейна драма. За мен тази рефлексия за обществото, в което живеем, е особено важна."
Това, което няма как да каже е, че е направил убийствено добър филм. Действието започва спокойно и постепенно се насища, диалогът е ярък и всяка реплика особено важна. Детайлите са пипнати до най-голяма подробност. Филмът те оставя без дъх, разтърсва и облагородява. Филмът е като едно преживяване, което пречиства чрез страдание.
Grbavica(Гърбавица)-2006 -Босна и ко
На още по младата Ясмила Жбанич(р.1974)
Мото
"Битката с ежедневието е най-добрият начин да си го върнеш на съдбата ...
Тя, за филма- Гърбавица" е филм "за старите и новите рани". Но също така и "пътуване в бъдещето".
За този филм няма да кажа нищо-наградите му говорят достатъчно. Филмът е също великолепно направен, разтърсващ и многопастов.
И двамата режисьори са новаци от ексЮгославия. И двата филма са нискобюджетни, и двата филма са направени около случващото се с обикновените хора и двата са дълбоко хуманни. Анонсът на "Клопка" беше, че това е история която може да се случи на всеки от нас и всъщност е картината на източноевропейските общества в преход. И двата филма са центрирани към
истината за времето.
Но ги правят на запад от нас, а не у нас!
И там е трагедията. Случващото се с обикновените хора, драмите на всеки един от нас ще си останат за нас. Няма кой. Има едни надути млади некадърници и смешници, една суетна и претенциозна гмеж от измислени режисьори и кухи актьори-секссимволи, които творят пред камерите глупост след глупост, мила моя майно льо. И тази простотия, пред която трябва на десетата минута да станеш и се изревеш в киносалона: „Аве вие луди ли сте да ни искате пари за тая боза ве, да ни вземате пари от данъците и да ни ги пробутвате за стойност!"-се изкарва голямо кино. Проблемът не е само че българското кино произвежда пълни бози с претенции, ами май в това, че няма кой да им го каже и това минава.
Много размисли отваря тези филми и съпоставката им с нас. Защо те могат, а ние-не? Традиции-ами нали и ние имаме, уж. Страданието на войните? По малко ли страдат българите днес, натирени по четирите краища на света? Снизхождение в масс-снизхождането на голямото, истинското изкуство до проблемите на малкия човек-както през 19 век-шинели, миньори, несретници, описани от класиците. Да," хождение в народ"се наблюдава и тук-като тематика -писма до Америка, опити за разправа на изпушили несретници, пътувания с влакове, които вървят и стигат незнайно къде и прочие
Deppengeschwaetz
Но защо, по дяволите, така бездарно? Защо надути метафори, претенциозни измишльотини и дървена философия излизат от устата на всеки бг герой? Къде живеят тези режисьори, кой пише тези сценарии и надува тези безсмислени актьори?
Аз не знам отговора. По точно-не знам целия отговор. Никой не знае цялата
истина, но май и никой не го интересува особено.
Може би тръгва от там, че сърбите седяха на мостовете и ги пазеха с телата си . А неколцина техни министри се гръмнаха в знак на вярност към идеалите си, на стъпалата на Скупщината. Вие това може ли да си го представите у нас?
Плюни е запевай, Нова Година е, все пак! Може да е от лошото вино!